Какви са най-големите предизвикателства пред журналистите и медиите в днешно време? Подготвени ли са те за отразяване на военни конфликти в суматохата от пропагандни атаки и дезинформацията, която идва през различни канали?
Какви са изводите от анализите и дискусиите по време на форума “Практически аспекти на медийната грамотност”, организиран Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на СУ „Св. Климент Охридски“ заедно с Фонд “Научни изследвания” на МОН и на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО).
Постфактум в Радио София темата коментираха ас. д-р Йордан Карапенчев от ФЖМК, Елена Матеева – изп. директор на БДВО и Екатерина Анчева - директор комуникации в една от големите банки в България.
Новината, че България се изкачва с 21 места в годишния Индекс за свободата на словото на "Репортери без граници" и вече заема 91-во място, не трябва да ни радва, защото методологията за отчет е сменена така, че де факто става дума за различни класации, обърна внимание д-р Карапенчев.
И това място не е за завиждане, преди нас има и латиноамерикански, и африкански държави. Смяната на собствеността на медии, както и новото правителство създават психологическа нагласа у журналистите да се чувстват по-свободни, но нещата не са се променили много.
Това усещане в известна степен се дължи и на бурния политически и обществен живот през последната година и половина, на динамиката, на гражданското участие, включително и през социалните медии, отбеляза Елена Матеева.По думите ѝ, медийната грамотност засяга всеки отделен индивид, както и бизнеса, институциите, различни сектори, затова за нея трябва да се говори и работи всеки ден.
"91-во място не е златна среда. И обществото, и икономиката, финансовият сектор ще се чувстват много по-добре, ще работят много по-ефективно, ако медийната среда предразполага към повече прозрачност, откритост и повече свобода", допълни Екатерина Анчева.
Експертите подчертаха нуждата от информиране от различни източници, проверка на фактите, развиване на критично мислене, отговорност при потребяване на социалните мрежи.
Чуйте целия разговор на Катя Василева.
Харчат ли децата джобните си с мисъл, колко джобни стигат на един ученик на ден и още за ролята на финансовата грамотност в училище с Мира Кръстева от „ Финансова грамотност с Мира “: "Всичко зависи от нуждите, но с възпитателна цел, някои неща работят, някои - не. Първо трябва да познаваме децата си, доколко са наясно със семейния бюджет и как..
Шестият сезон на сезон на ученическото доброволческо състезание „ Купата на героите ” започва. "Купата на героите" е ученическо доброволческо състезание, в което деца и младежи между 1 и 12 клас създават доброволчески клубове и инициативи, за да променят училището, квартала, общността и града си. Още информация за състезанието, както и инструкции за..
Арт проектът The Sofianer ще отпразнува Деня на София с нова изложба в периода 11–24 септември 2025 г. в градинката пред Народния театър в столицата. Входът е свободен. Откриването е на 11 септември от 18:00 ч. Участие в нея ще вземат над 40 съвременни художници. Подробностите - от Бистра Иванова от МултиКулти и двама от художниците, чиито..
Радио София - на 18 ! Заочваме с последния гост от вчерашното Радиокафе , Кристиян Илиев - тенис турнирът ни тогава още не бе завършил и резултатите не влязоха в световните осведомителни агенции, затова - ето ги тук: "Едва ли е изненада - Мартен Роберто бе на финал с Александър Нейчев и направиха мач като на "Ролан Гарос". Мартен е двукратен..
Какво е най-важното за ул.Славянска, по която се разхождаме радиофонично днес? Тя свързва Народния театър с гробницата на Княз Александър. Започваме от сградата на Народния театър и името с което я свързваме е проф.Шишманов - министър на Просвещението. В края на 1906 сградата е готова и театърът е открит в януари следващата година. Защо сградата е..
Питанки по историческото минало на Копривщица намират отговор в новия проект за Дигитален център "Копривщенският микросвят в българската и световна култура", създаден с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура". Слушаме Светлана Мухова от Дирекцията на музеите: "В една от стаите ще представяме видеа на традиционни копривщенски гозби, в друга -..
Симеон Велики ръководи Първото българско царство 34 години. При неговото управление границите на държавата ни се простират на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо. Страната ни е най-голямата сила в цяла Източна Европа, а царуването му, както всички знаем от училище, се определя от историците като “Златен век на българската книжнина и..