Доставките на газ за България не притесняват в дългосрочен план

Никога досега руският газ не е бил толкова скъп в Европа. Това донякъде го позволи монополното му положение на пазара в някои страни, а България е сред най-зависимите в това отношение. Това бе и повод да се търсят алтернативни доставчици. И това щеше да стане, дори и газът да не беше спрян от "Газпром".

Това коментира пред Радио София икономистът Георги Ангелов.

По думите му, постоянното поскъпване на руския газ през последната 1-1,5 година е основен проблем, който се отразява осезаемо на икономиката. През лятото – втората половина на 2020 г. газът струваше 9 евро за мегават, а тази пролет достигна почти до 90 евро. През миналата година оттам се обуслови ценовият шок на електричеството в Европа.

"Нямам притесненията в дългосрочен план. Имаме съседи с проучване на находища – Румъния, Турция, вече 19 страни в света произвеждат втечнен газ", посочи Ангелов.

Той подчерта позитивния факт, че въпреки кризата България продължава да отчита икономически растеж за първото тримесечие. Това позволява доходите да растат по-бързо от инфлацията.

Проблемът на микрониво е неравномерното разпределение – някои сектори печелят много (енергетиката например), други имат затруднения.

Политическият проблем е в баланса и как икономиката и домакинствата да вървят нагоре.

"В дългосрочен план нямам съмнение, че големите камиони трябва да плащат повече за пътищата. Въпросът е кога да се въведат тези такси. В момента има растеж в този бизнес и повече натоварване на пътищата. А тежките коли рушат пътната инфраструктура повече от леките. Нуждата от инвестиции ще става още по-остра", отбеляза още Георги Ангелов.

Икономистът посочи, че скоро в Германия е подходено по-иновативно и е намалена картата за градски транспорт, с което се стимулират пътниците, чийто брой по време на пандемията е спаднал. Може да се помисли нещо подобно и у нас, допълни Ангелов.

С него разговаря Лъчезар Христов.