На 31 май приключи хуманитарната програма за 40 лв. на ден за нощувка и изхранване на украинските бежанци, затова през изминалата седмица започна тяхното превозване и настаняване на нови локации във вътрешността на страната.
Броят на хотелите и базите за украински граждани с временна закрила е 117. Хуманитарните програми, по които са се включили хотелиерите са две – за 15 лв. с изхранване, и 10 лв. - само за нощувка.
Какво обаче се случва с украинските бежанци в страната ни, които са в бази и хотели без включено изхранване?
По искане от Министерския съвет Българският червен кръст предоставя помощ от сухи пакети, които достигат до 9500 украински бежанци в страната. Ясен Сливенски – директор „Мениджмънт на бедствията“ обобщи пред Радио София как помага БЧК на бежанците от Украйна:
„БЧК пое ангажимент да подпомогне държавата в този промеждутък от 7 дена, докато се направи и организира изхранването на украинските граждани, било то с кетъринг или по друг начин. Пакетите, които предоставяме, не заместват и не компенсират пълноценното хранене три пъти на ден.
Досега доброволците към БЧК са предоставили над 20 000 часа труд.“
В социалните мрежи се появиха постове, в които се изрази недоволство, че храната за бежанците е недостатъчна.
Поля Станчева – главен доброволец от СУБ - „Украински дом“ във Варна разказа за трудностите:
„Ние сме посетили държавни бази, в които наистина има проблем с изхранването. От една страна няма условия за приготвяне на храна. Налага се ние да носим храна и електроуреди - от тостери до хладилници. Все още е затруднено осигуряването на детски храни, при пенсионерите нуждите са свързани с медицинското обслужване.“
Дневният порцион, осигуряван от БЧК, включва: 1 хляб, 2 инстантни супи или спагети, бутилка минерална вода 0,5 л., консерва и кроасан или вафла.
Чуйте повече от интервютата на Йоана Георгиева.
В края на седмицата анализатори във "Форум" продължават да коментират последните стъпки на български политици в търсене на изход от кризата. Освен продължаващите преговори за редовно правителство, те се спряха на новината за официално полученото от Кирил Петков обвинение на прокуратурата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, можем ли..
През започналата 2025 г. общините са изправени пред три големи предизвикателства : 1. Изпълнението на проекти . Те са финансирани по три линии – от Инвестиционната програма, от Плана за възстановяване и устойчивост и от оперативните програми на ЕС. Предстои стартиране на програмата за селските райони; 2. Реформата в системата..
С настъпването на новата 2025 година една от основните храни на българската трапеза - хлябът, отчете ръст в цената си между 20 и 30 на сто. Като причина за ценовия скок се изтъква връщането на 20-те процента ДДС ставка, а според разчетите на Министерство на финансите става ясно, че завишаването на цената е с цел попълването на дупките в новият..
На 1 януари 2025 г. Полша пое председателството на Съвета на ЕС. Основен приоритет пред полското председателство ще е сигурността в Европа, каза пред Радио София посланикът на Република Полша в България Н. Пр. Мачей Шимански. "Хората искат да са сигурни от всякакви заплахи и искат да живеят добре“, посочи той. Н. Пр. Мачей Шимански..
Тя е на световно ниво във всичко, което прави – по талант, по перо, справя се добре и като драматуррг, тя е Елена Телбис – мултифункионален плеймейкър в изкуството. В нейната скромност тя не желае да я наричат драматург, редом с големите имена като Константин Илиев и Стефан Цанев, но дебютът й за спектакъла “Боклук“ печели награда в..
Липсата на приет бюджет и удължителен закон създава сериозни проблеми за небитовите потребители на електроенергия. Няма регламентиран механизъм за компенсиране на свръхвисоките цени, което води до значително напрежение сред предприятията, стана ясно на среща с медиите на работодателските организации и представители на синдикатите...
Трите партии ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН не са достатъчни, за да се стигне до редовно правителство. Нужна е подкрепа от четвърта политическа сила , но тук се отваря поле за спекулациите. Това коментира пред БНР-Радио София политологът Георги Киряков . "Досега най-добре щеше да е, ако всяка страна от преговорите направи отстъпка. Но това не..