120 обединения на висши училища и научни организации са станали реалност в Европа от 2000 до 2019 г. Пикът на този процес е през 2014-2015 г., когато са регистрирани 37 консолидации, показват данни на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ). Става дума за държавите, които привличат най-силно българските кандидат-студенти. До този извод стигат експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ) при анализа на международния опит при сливанията, придобиванията, поглъщанията и консолидацията на университети.
Преди дни проучването беше представено пред членовете на работната група към Министерството на образованието и науката (МОН), която до 30 юни 2022 г. трябва да изготви концепция за обединяване на висши училища в България.
Тенденцията към консолидация на университетите не само в Европа, но и по света, се засилва през последните 20 години. Тя обхваща все повече висши училища и държави.
Част от процесите, започнали след 2017 г. в Европа, все още не са приключили и не са включени в статистиката на ЕАУ. Данни за сливания на университети в Северна Америка, основно в САЩ, и Азия, основно в Япония, също показват активност през последните 10 години.
Висшите училища се обединяват в преследването на цели, които не могат да постигнат самостоятелно, казват експертите от ИПИ. Те най-често са повишаване на качеството на обучението и на научната дейност, намаляване на фрагментацията, постигане на икономически ползи, по-добри възможности за диверсификация на научни програми, специалности и направления. Малкият размер на образователната институция е основен риск за нормалното ѝ функциониране. Към него се добавят резките увеличения в таксите, ниските приходи от дарения, големите дългове и дефицитното финансиране. Много рискове са резултат от слабо управление и нисък административен капацитет и поради това често консолидацията води до подобряване и професионализиране на управлението, и оттам – до по-добри финансови резултати, управление на качеството и стратегическо планиране, установява проучването на ИПИ.
За институции в добро финансово състояние обединенията дават възможност за диверсификация, подобряване на резултатите, увеличение на международната видимост и повишаване на ефективността чрез постигане на икономии от мащаба.
Ако институциите са със сходни профили, те често ограничават или премахват дублиращите се дейности, а ако са с различен профил, постигат диверсификация и синергичен мултидисциплинарен ефект. Всички постигат по-добра разпознаваемост за развиване на научна дейност и привличане на кандидат-студенти.
Успешните сливания са придружени от ясно целеполагане, времеви хоризонт за изпълнение, отлична комуникация със заинтересованите страни и осигуряване на специфично насочен за тази цел финансов ресурс.
В изследването на ИПИ е представен опитът на конкретни университети и научни институции в над 10 държави в Европа, Северна Америка и Азия.
Прегледът на международния опит по отношение на разнообразните форми на обединение и сътрудничество между висши училища и научни институции, на мотивацията им и на ефектите, които са постигнати в процеса на обединение, показва при какви условия този процес може да има позитивни резултати и в България. Консолидацията е стратегически процес, чийто успех
зависи от яснотата на целите, които се преследват, позицията и мястото на заинтересованите страни и очакваните резултати, заключават експертите.
Още по темата и каква е ситуацията в България чуйте в разговора на Луиза Лазарова с д-р Петя Георгиева, икономист в ИПИ
Гост в коментарното предаване “Форум” в края на работната седмица е Мартин Атанасов – момчето, което създаде проекта Черна писта, интерактивна платформа с данни за над 177 000 катастрофи и пиар специалист. Заедно с водещата на предаването Елена Пъневска те обсъдиха следните теми: Обобщение на седмицата; За младите хора у нас много от обществените..
Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че прекратява търговските преговори с Канада. За причина се посочва канадска реклама против митата с гласа на бившия президент Роналд Рейгън. Рекламата се появява като критика на наложени от Щатите тарифи на стомана и автомобили от Канада. Става дума за телевизионна реклама, дело на местната власт в..
Какво е поезията? Самоанализ? Себевглеждане? Или може би демонстрация и подтик как съвременният човек да се вглежда повече в себе си? Тези разсъждения направи в студиото на БНР-Радио София поредният поет – петъчен гост на Даниел Ненчев. Формален повод за поканата към Павлин Проданов е неговата дебютна книга "Слънцето хвърля милиарди..
Рафаела, а.к.а Rafunzel , която най-ревностните слушатели помнят и като част от екипа на Радио София, гостува в "Добър вечер, София" с нова фамилия, псевдоним за пред феновете и с нов запис. "Радвам се и много се вълнувам, че съм тук. Носталгично ми е да се върна и да видя студиото като гост, а не като звукорежисьор", възкликна Рафи...
Стойността на индекса на обществено напрежение за третото тримесечие на 2025 г. (1 юли - 30 септември) съвсем леко, с 0.9 пункта, навлиза във фазата „висок, трудно контролирани рискове“. Стойността на индекса за периода се дължи на действието на широк комплекс от фактори. Към този момент регистрираните стойности на индекса по-скоро показва висок,..
Тази седмица Българското национално радио беше домакин на голямата среща на обществените медии в Европа. Сред темите, които вълнуваха участниците и те обсъждаха и дискутираха, бяха: как в днешния свят обществените медии да бъдат платформа за аргументи а не за алгоритми; привличане и грижа за младежката аудитория; историите, които имат..
Повече от 15 години Радослава Боор работи като графичен дизайнер, илюстратор, уеб дизайнер и арт директор в България и в чужбина. Живее в чешката столица Прага, за което казва, че се е намесила съдбата. "Аз мислех към Ню Йорк да отида, но се спрях в Прага. Хубаво се живее там. С единия крак съм тука, с единия там и в Сеул“, сподели пред Радио..
Значителна облачност с дъжд
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Дъжд