Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Университетите у нас са резервирани към обединенията, но няма да е за дълго

Неминуемо и българското висше образование ще бъде повлияно от световните тенденции
Снимка: БГНЕС


120 обединения на висши училища и научни организации са станали реалност в Европа от 2000 до 2019 г. Пикът на този процес е през 2014-2015 г., когато са регистрирани 37 консолидации, показват данни на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ). Става дума за държавите, които привличат най-силно българските кандидат-студенти. До този извод стигат експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ) при анализа на международния опит при сливанията, придобиванията, поглъщанията и консолидацията на университети.

Преди дни проучването беше представено пред членовете на работната група към Министерството на образованието и науката (МОН), която до 30 юни 2022 г. трябва да изготви концепция за обединяване на висши училища в България.

Тенденцията към консолидация на университетите не само в Европа, но и по света, се засилва през последните 20 години. Тя обхваща все повече висши училища и държави.

Част от процесите, започнали след 2017 г. в Европа, все още не са приключили и не са включени в статистиката на ЕАУ. Данни за сливания на университети в Северна Америка, основно в САЩ, и Азия, основно в Япония, също показват активност през последните 10 години.

Висшите училища се обединяват в преследването на цели, които не могат да постигнат самостоятелно, казват експертите от ИПИ. Те най-често са повишаване на качеството на обучението и на научната дейност, намаляване на фрагментацията, постигане на икономически ползи, по-добри възможности за диверсификация на научни програми, специалности и направления. Малкият размер на образователната институция е основен риск за нормалното ѝ функциониране. Към него се добавят резките увеличения в таксите, ниските приходи от дарения, големите дългове и дефицитното финансиране. Много рискове са резултат от слабо управление и нисък административен капацитет и поради това често консолидацията води до подобряване и професионализиране на управлението, и оттам – до по-добри финансови резултати, управление на качеството и стратегическо планиране, установява проучването на ИПИ.

За институции в добро финансово състояние обединенията дават възможност за диверсификация, подобряване на резултатите, увеличение на международната видимост и повишаване на ефективността чрез постигане на икономии от мащаба.

Ако институциите са със сходни профили, те често ограничават или премахват дублиращите се дейности, а ако са с различен профил, постигат диверсификация и синергичен мултидисциплинарен ефект. Всички постигат по-добра разпознаваемост за развиване на научна дейност и привличане на кандидат-студенти.

Успешните сливания са придружени от ясно целеполагане, времеви хоризонт за изпълнение, отлична комуникация със заинтересованите страни и осигуряване на специфично насочен за тази цел финансов ресурс.

В изследването на ИПИ е представен опитът на конкретни университети и научни институции в над 10 държави в Европа, Северна Америка и Азия.

Прегледът на международния опит по отношение на разнообразните форми на обединение и сътрудничество между висши училища и научни институции, на мотивацията им и на ефектите, които са постигнати в процеса на обединение, показва при какви условия този процес може да има позитивни резултати и в България. Консолидацията е стратегически процес, чийто успех

зависи от яснотата на целите, които се преследват, позицията и мястото на заинтересованите страни и очакваните резултати, заключават експертите.

Още по темата и каква е ситуацията в България чуйте в разговора на Луиза Лазарова с д-р Петя Георгиева, икономист в ИПИ

По публикацията работи: Георги Нейков

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Светломира Стоянова

Фестивалите се правят за хората

След конференцията " Фестивалът и градът ", разговор с един от организаторите ѝ, Светломира Стоянова: "Събитието се случи на 13 и 14 март. Фестивалите са изключително много в цялата страна. Ценно е не само да съберем хората, които ги правят, а и тези, които ги анализират и финансират. Обикновено не остава време за разговор в пълнота.  Събитието бе..

публикувано на 16.03.25 в 12:00
Мирослав Миронов и Марта Тенева

Любопитство и отворено съзнание

Мирослав Миронов и Марта Тенева представят школата Swing Society и Swing Buzz Festival: "Всеки може да открие това, което го интересува. Любопитство и отворено съзнание. В джаза и в тези танци споделянето е много важно. Суингът е култура и лайфстайл.  Покрай Швеция се завърта второто поколение суинг-танцьори. Има до голяма степен импровизация. Доста..

публикувано на 16.03.25 в 10:48
Огнян Митонов

Белкантисимо

Виртуозният оркестър „Митонисимо“, заедно с четирима блестящи солисти - оперни певци, под диригентството на маестро Огнян Митонов, ще изпълнят в тази програма оперни и инструментални бисери от творчеството на знаменитите италиански композитори, развили със своя стил направлението, наречено по-късно „Белканто“ и асоцииращо се с тяхното музикално..

публикувано на 16.03.25 в 10:00
Стефан Богориди

Историята оживява - Родът Богориди: Атанас, Стефан и Йоанис Богориди

Историята на рода Богориди. Кой е нейният родоначалник? Кой е Атанас Богориди? Арх. Ивелин Любенов, генеалог, разказва: Началото е с няколко спекулации около възможната етимология на името "Богориди". Стефан участва в експедиционния корпус в Египет срещу френския корпус. Получава титлата "княз" и е управител на о-в Самос. Той дарява своя къща в..

публикувано на 15.03.25 в 16:00

Софийски разкази - квартал Оборище

Радиоразходка из квартал Оборище, разположен около Докторския паметник. Разказваме за красиви къщи и важни личности, които са обитавали един от най-известните софийски квартали: Кога е построен един от първите софийски паметници, Докторският паметник и каква е била градината, в която е построен? Какво е имало на мястото на Северното крило на СУ и къде..

публикувано на 15.03.25 в 15:00
Невена и Шарлето

Адресите на любовта – Невена Коканова и Любомир Шарланджиев

Режисьорът реагирал сдържано на  увлечението ѝ по Раде Маркович, но ѝ казвал „Ако ме напуснеш, ще умра!” „Обичам те, но него го обожавам. Не мога да го зарежа и да тръгна с теб, защото много ще го нараня“, споделя в интервю Раде Маркович с какви  думи Невена Коканова се сбогува с него, за да остане при мъжа си, режисьора Любомир..

публикувано на 15.03.25 в 14:00

Дали познаваме човешкия мозък?

Д-р Георги Георгиев , зам. председател на УС на Асоциация за инсулт и афазѝя ни гостува по повод „Седмица на информираност за мозъка“ (10-16.3) и съпътстващата я изложба „Човешкият мозък“ (14-23.3): "Често забравяме, че трябва да полагаме грижи за мозъка си, освен за тялото си. Трябва да сме добре хидратирани и да не изпадаме в прекален глад. Но и да..

публикувано на 15.03.25 в 11:50