"Кой да има претенцията да събере в една книга при цялата й дебелина всичко и за всекиго? Това е абсурдно и това е всъщност симпатичното предизвикателство, защото първо една книга винаги може впоследствие да бъде дообогатявана и допълвана, и може да послужи като основа да стъпи човек на нея за следващото изследване", сподели Стоянович.
По думите му, в последните десетина години и българската историческа наука, и историческото поумняване на българската обществена среда прави все по-възможно да се гледа по-обективно върху събитията от нашето минало.
"В науката не би трябвало да се вкарва конюнктура. Вкараш ли конюнктура изпадаш до положението на човек, който с пяна на уста седи с някакъв лозунг някъде и иска непременно някой от другата страна да умре", коментира той.
Освен това допълни, че тази поредна негова книга за периода от Освобождението до края на Първата световна война подпомага изкачването на едно следващо стъпало на знания, на една относително обективна картина на епохата, за да направи една рамка на онова, което е постигнато само за 25 години с неволна алюзия и намигане към днешния ден. Той посочи, че за тези 25 години България по онова време приема европейското законодателство, създава своите европейски институции и този период е първата вълна на европеизация.
"Политическият елит, военният, научният се е чувствал естествен в своята европейска среда. Днешните хора, които ни управляват продължават да имат нужда от доказателства, че сме част от Европа. Защото в момента това, което виждам е, че ние сме формална част от Европа, но нито сме го осъзнали, нито можем да го осмислим", отбеляза Стоянович.
"Европа не е значка да си я сложиш. И там има глупави хора, и там има корумпирани хора, и там има недоучили хора, и там има хора, които вероятно не са си на място. Но процентът е малък, законите са повече, начинът да им се тури спирачка е в пъти по-ефективен", каза той.
Относно бъдещето, Стоянович заяви, че какво ще пише в учебниците зависи от това, кой ще пише учебниците, но по негова преценка тази власт няма да е дългосрочна:
"Тепърва идват два големи летни месеца, тепърва идва плодородие, има "а наздраве", мастика под орехови сенки… Елате да видите какво ще стане октомври-ноември. Тогава, когато в буркана с царска туршия няма да има нито царе, нито туршия".
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Разходката по ул. Георги С. Раковски започва от най-високото ѝ място, с паметника на Вазов и витошката морена, от която да гледа към любимата си планина. Наблизо е Палатата Св.София, дело на арх.Парашкеванов (1929). Там е пл.Николай Гяуров, кръстен по инициатива на Гена Димитрова, която също живее наблизо. Следва историята на Военния клуб - коя всъщност..
Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Басът на групата Роберт Биберти е завиждал и на Аспарух Лешников, и на евреите в групата. Омразата по онова време се е ширила, дори и между членовете на групата. Аспарух Лешников става плячка на Биберти. След 9 септември 1944 на Лешников не е разрешено да напусне България. Писмата му доказват..
Борис Руменов, чиито псевдоним Борю Зевзека е измислен от проф. Иван Шишманов, е легендарна фигура сред софийските интелектуалци и бохеми през първите десетилетия на ХХ век. Името му е нарицателно, и също както за проф. Александър Балабанов, за него се разказват комични и куриозни случки. Хуморът му е свеж, заразителен и незлоблив, автор е на 15..
Шри – Шри Рави Шанкар гостува отново в България – Константин Драгов и Сана Драгова: "Той е основателят на фондация "Изкуството да живееш", тя е в над 180 държави. Учителят ще има лекция с възможност за въпроси и отговори и най-вече, ще има медитация в залата (НДК - зала 1). Ще е като на концерт. Заедно ще преминем отвъд хаоса. Блаженството е..
Филмът „Гунди“ влиза в британската разпространителска мрежа – режисьорът Димитър Димитров с подробностите: "Много е важно, че филмът продължава като част от програмата на британските кина от веригата "Орион". Тя е достъпна в сайта им и те са си направили сметка, че не само българи ще го гледат. Като студент там не съм си и мечтал, че някой ден мой..
Голямата маса: Градски дворове – Божидар Емануилов, зам.-кмет на "Оборище": "Има най-различни работилници за деца и възрастни в един от дворовете, гаражна разпродажба в друг, жива музика. Градските дворове е изчезваща среда, тези, които сме израснали в центъра ги помним. Те са мост между поколенията. Има и хора, които негодуват заради ограничения..
Уикенд с „ Мале-мале“ – второ издание на мини фестивала в Южния парк, гост по този повод ни е Петринел Денев: "Програмата ни е малка, първото издание бе изцяло за деца. Хуморът е подходящ и за възрастните. Предвидили сме и уъркшоп за улична клоунада - така и ние започнахме с "Мале-мале". Уличното изкуство дава свобода - да пробваш, да..