Били Кобъм обясняваше защо усъвършенстването в музиката се постига само, ако човек е смел и прави много грешки. "Аз самият продължавам да греша и така откривам нови територии". Сподели за времето, когато е препоръчан на Майлс Дейвис, който му се обажда и е лаконичен "Утре. Кълъмбия студио. 9.30. Не закъснявай". Или как се среща с Джон Маклафлин и историята на създаването на легендарния Mahavishnu Orchestra.
За въображението, за приноса в музиката, за смелостта (но и за скромността), за детските си години и ритмите на Панама, както и за голямото турне из цяла Америка, което включва 35 концерта и започва през септември. Проектът на Били Кобъм тази вечер е и в памет на Милчо Левиев.
Банско е пълно с хора, като мнозина пътуваха насам днес, именно за Били Кобъм.
Програмата тази вечер започва с друга интересна комбинация, включваща китариста Христо Вичев, който живее и работи на Западното крайбрежие в САЩ и за първи път ще свири в България именно на Джаз фестивала в Банско, при това заедно с триото на Живко Петров. След това пък на сцената ще излязат студентите на Вики Алмазиду от НБУ в проект, посветен на 30-годишнината от създаването на Нов български университет. Вики Алмазиду, заедно със Стефка Оникян са и постоянните вокални педагози на Джаз академията.
Иначе джазът в Банско наистина е навсякъде от сутрин до вечер. В 11 часа на сцената на младите в парка всеки ден излизат различни млади формации, които дават заявка за бъдеща кариера. Успоредно с това има различни активности за децата. Това се случва за втора година, а за първи път се провежда и Джаз академията, в която близо 40 участници имат шанса всеки ден да се учат от големите в джаза, като най-малката сред тях е Вероника, която ще стане на 12 и мечтае да стане джаз певица.
И сред участниците в академията има студенти от Кипър и Сърбия, както и българи, които учат в чужбина. След това, от 18 часа, има две джаз точки (Jazz Points) на живописната уличка, която се вие успоредно на главната пешеходна, където младите музиканти се представят в различни комбинации, импровизирайки. От 20 часа е официалната програма, а след това (до късно през нощта) са джем сесиите.
Тази година фестивалът е с изключително силно международно участие, като можем да откроим друг барабанист - Игор Уилкокс със своя квартет (Бразилия), които показаха чист джаз с много енергия и можене. Сред най-зареждащите програми беше и тази на нeуморимия Вили Стоянов, който представи втория албум на своя проект The Essential Funk Trombone.
Уилям (Били) Кобъм е роден на 16 май 1944 в Панама. Първите години от живота му са ярки, живописни и свързани с барабаните, защото непрестанно гледа и слуша братовчед си да свири на тях. Когато става на 3, семейството му се мести в САЩ, и то в Ню Йорк. Сценичният дебют на малкия Били с барабаните е заедно с баща му (а той самият е на 8 години). Продължава да свири все повече в училището и в гимназията. Отбива военната си служба във флота (като барабанист, разбира се), след което обикаля Щатите като част от бедна на Хорас Силвър, като успоредно има музикални "забежки" с Шърли Скот, Джордж Бенсън и друго.
Няколко месеца свири в джаз-рок комбо-то Dreams с братята Брейкър и китриста Джон Абъркомби. Следва присъединяване към фюжън групата на Майлс Дейвис (участва и в някои знакови записи с Майлс, като "Like-Evil"). Напуска по свое желания, за да се присъедини към Mahavishnu Orchetrsa, къдетп има повече свобода в търсенето на границите на фюжъна. С времето Били Кобъм решава, че му е време да създаде своя собствена формация и така се появява Spectrum, а стилът им е комбинация от джаз, рок и фънк.
През 1974 за втория им албум към групата се присъединява отново Абъркомби и Джордж Дюк, с когото Били Кобъм често ще свири през годините, включително и на Джаз фестивала в Монтрьо. През 1975 с албума "Funky Thide of Signs" Били окончателно се "установява" в така-наречения комерсиален джаз и решава да работи свободно, без постоянна своя формация, предимно като музикант за различни проекти, които сам избира. Свири с Питър Гейбриъл, после една година изследва бразилския джаз; прави за кратко акустичен квартет Nordic с трима норвежки музиканти… експериментира, тръгва в различни посоки. През 1998 спомага за създаването формацията Jazz is dead, с която прави версии на Grateful Dead , но с джаз уклон. Несравним е в смесването на джаза с рока.
През 2001 Били Кобъм е поставен сред 25-те най-влиятелни барабанисти от списанието Modern Drummer. Инструменталист с експлозивна техника, той променя начина, по който барабаните като цяло участват в общата музикална конструкция в джаза, новатор в много отношения, смел, визионер, проправяйки пътя на мнозина. Същата година издава Drum’n’Voice 1, в който завръща към джаз-фънка на 70-те, а през 2006 – Drum’n’Voice 2, а през 2009 – и третата част от поредицата. От 2011 има своя онлайн академия, в която преподава барабани. През 1988 е поканен и става част от Залата на славата от Classic Drummer Magazine.
Продължава да концертира изключително активно и е желан гост на всеки голям джаз форум в света. В месеците преди да дойде в Банско, Били Кобъм ще свири на фестивали в Швейцария (където е избрал да живее от края на 70-те), Италия и Португалия, а наесен продължава своето американско турне, наречено CROSSWINDS Project (като една намигане и завръщане към втория албум на Били Кобъм, носещ това име).
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Разговор с Иван Шишиев, автор на "Етюдите на София - 10 години в кадри" - книга, осветена на преводача. Посвещението идва дни преди принта. Кой е преводачът обаче? И кой е фотографският метод, използван от автора? "В началото снимах изключително черно-бяла София. Сега е изключително цветна. Някои от началните страници са от първите публикувани кадри,..
Наричат го "последният бохем на Копривщица" или "Чичо Сашо" от радиоточката на Копривщица. Като художник рисува своите вдъхновителки и неземната хубост на родния град. Четката му е искрена. Подробности от близкия му приятел Дойчо Иванов, уредник в къщата-музей "Димчо Дебелянов". Но и от друг копривщенец, бивш уредник на същата къща-музей Славимир Генчев...
Любовната история на Анастасия Макрелова и Йошинори Маеда започва със затъналия в преспи „Ориент-експрес“ – случка, описана от Агата Кристи. Японският журналист е приютен в дома на Макрелови, за да не измръзне в неотопления влак, но любовта между него и 19-годишната абитуриентка от Френския колеж Сийка избухва като волтова дъга. И нито..
На Фестивал на историческите бири в Требаселеге, Италия ни водят италианският бирен гуру Лоренцо Дабове и организаторът на фестивала, Винченцо Матерацо: "Абсолютен мит е това разделение на винен юг и бирен север. Всичките южни райони сме много заинтересовани от изкуството на бирата. В Италия няма много големи бирени традиции, но всичко правено е много..
Новата иновативна платморма за търсене на работа на Bulgaria wants you , ни е представена от Валерия Джукич, главен опертивен директор на Bulgaria Wants you: "Революционна чак, не бих казала, но прагматична - да! Обърнахме начина, по който се търси работа. Хора има, но трудно е за човек да се свърже с компанията, затова решихме да дадем на..
30-и Юбилеен Ратха Ятра Фестивал в България на Лятната сцена в парк „Борисова Градина”, на 21-ви септември (неделя) от 11:00 до 20:30 часа. По този повод сме с организатора Фахрадин Фахрадинов: "Това е духовна традиция, посветена на един Бог с много имена - това е името, на което се покланят, много е пъстро с активности за деца - писане на..
"Пазителите на Фенера: Оскар“ е новият роман на Радостина Николова. Това е първата книга от замислена поредица, която отваря важни теми, като корупцията – по разбираем и увлекателен за децата начин. Романът провокира младите читатели да мислят критично и да имат увереността, че могат да променят към по-добро дори и света на възрастните: "Идеята,..