Памет за Виктор Пасков и като поет

Трябваше да минат 13 години от смъртта на Виктор Пасков, за да разберат дори (по)читателите на Балада за Георг Хених", "Германия, мръсна приказка" и други белетристични негови произведения, че големият ни писател и филмов сценарист е пишел и стихове.

За пръв път пред българските читатели най-доброто от непубликуваната досега лирика на Пасков, излиза с обикновеното, но казващо много заглавие – "Стихотворения".

"Самият аз имам дълбоко лично отношение към работата на Виктор Пасков, към неговата проза. Когато дори не съм мечтал да бъда автор един ден, много исках да съм като него", призна в ефира на Радио София Захари Карабашлиев. Дори дипломната му работа в университета е била върху прозата му.

Карабашлиев разказа, че веднъж преводачката Мари Врина и бивша съпруга на Пасков му казала, че у дома ѝ са ранните стихове на писателя.

Това провокирало интереса му и неговото любопитство за популяризиране в издание.

"Прекарах часове в дома му и разгръщах неговите тетрадки. С Жоро Господинов и Иван Ланджев се чудехме защо не ги е публикувал, защото някои от стихотворенията са много зрели. Има вероятност да е искал да влезе в литературата със сериозността и таланта си на прозаик. Мотивите, които се срещат в тези стихове на Пасков, по-късно срещаме развити в прозата му", коментира Карабашлиев.

По думите му при оформлението на изданието художникът Дамян Дамянов е успял да представи това, което по-трудно прозира в думите, дал е една странична гледна точка към стиховете.

"С тази книга искахме да създадем памет за Виктор Пасков и като поет", обобщи Захари Карабашлиев.