Новата музика не позволява музикантите да бъдат рутинни

Известният български диригент и цигулар Николай Лалов от години живее и работи в Португалия. Сега гостува на 15-годишното вече Радио София:

"Баща ми беше добър адвокат в София, имаше голяма любов към музиката и я предаде първо към по-големия ми брат. На 6 години бях дребничък и баща ми успя да размени голяма дамаджана вино за цигулка осминка. Обичах много математиката, но в Музикалното училище нещата тръгнаха по своя път. Завърших в Академията при Стойка Миланова. Почнах да работя много рано, бях най-младият преподавател в Музикалното училище. Изкарах 2-3 години  и понеже шило в торба не стои, започнах с дирижирането, което беше трудно по онова време.

Както съдбата отреди, получих предложение за 6 месеца в Португалия и вече те станаха 33 години. След гостуването ми като гост-диригент на СО на БНР пандемията не позволи голяма работа навън. Освен тук, имам съученици и приятели по целия свят. България ми е специално място. Започнах различни проекти - създадох младежки оркестър до Лисабон, вторият е в Кашкаиш - създадох оркестър така, както искам да работя. Музикантите могат да свирят каквото искат, но институцията се разрастна и проблемът ми е кой ще поеме моята работа. Мястото е много красиво, правим около 30 концерта на година.

Освен това свирим всяка събота и неделя по договореностите ни с двете малки кметства, които ни подкрепят. Създаването на програмата е едно от най-интересните неща. Придържам се към няколко идеи - повдигане нивото на оркестъра и възможността публиката да хареса хубавите солисти и романтичната музика. Третата линия е новата музика, която не позволява музикантите да бъдат рутинни. 

С нас са свирили чудесни български музиканти. Работата е доста, но е интересна. Музикалното ми училище отговаря на българското Музикално (до 12 клас). Най-високото ниво е подкрепено на държавно ниво, то е за професионални музиканти, второто е за хора, които искат да имат висока обща музикална култура, те се субсидират до 50% от Министерството. Третият случай са възрастните, които сами си плащат. Общо имаме около 450 ученика.

За много неща не ми остава време, въпреки, че за моите близки съм работохолик. Най-много ми тежи отговорността за моите ученици. Остава ми малко време за моите внуци. Опитвам се да си движа пръстите по цигулката и имам голям критик в лицето на дъщеря ми, която е отлична цигуларка и като че ли си връща за моето отношение към нея, когато е била малка.

Винаги съм искал да се свири и българска музика - Панчо Владигеров, Добринка Табакова, посветихме ѝ артистична седмица. Има няколко неща, необходими за успеха: талант, знания, упоритост на характера и последно, никой не може да го предвиди - това е късметът."