Независимостта на България не е дело само на следосвобожденското поколение

Актът на обявяване на независимостта на България във Велико Търново преди 114 години е едно от най-значимите събития от най-новата история на България. С него се зачеркват някои от последиците от Берлинския договор. Страната ни получава правото да сключва самостоятелно договори, без санкцията на Високата порта, самочувствието на българите укрепва. Държавата придобива международно-правен статут.

Това коментира пред Радио София доц. Михаил Груев, историк, председател на Държавна агенция "Архиви".

Той припомни, че съществуват два минифеста, свързани с днешния празник.

Единият е този, който Александър Малинов подписва във влака от Русе за Велико Търново. По-късно оформения манифест от Харалампи Тачев е на пергамент в капсула и се предполага се, че този тържествен вариант е показан година след обявяването на независимостта, през 1909 г.

Правителството на Малинов е успешно възползва се от шанса, който се е появил, имало и синхрон с монарха и в действията на дипломатическите ни представители към Великите сили.

По думите му, може би е назрял моментът за обществен дебат, с който да се преосмислят празничните дати на България, включително и да се уеднаквят по кой календар ги отбелязваме – но стар или по нов стил.

Независимостта на България не е дело само на следосвобожденското поколение. Днешните предизвикателства правят актуален този въпрос и в наше време, допълни историкът.

С него разговаря Лъчезар Христов.