Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Царибродене

| обновено на 25.09.22 в 12:03
16
Край Цариброд
Снимка: Анелия Торошанова/Радио София


Радиокафе от Цариброд с водещ Анелия Торошанова е едно съвместно предаване на БНР - Радио София и Радио-Телевизия Цариброд. предаването се излъчва на живо и по радио Цариброд:

Пръв ни гостува Зоран Джуров - председател на Общински съвет Цариброд:

"За нас е от специално значение присъствието на БНР и да се представя българския дух на Цариброд в България. Според последното преброяване от 2011, българите бяха около 55% от 10500-те ни жители. Сега започва ново преброяване. Живеем в две съседни приятелски държави и животът на хората е сходен. Средната заплата тук е около 470 евро. 

Хората имат нужда от нов ГКПП. Имаме стотици хора, които работят в България, но от юни до септември преминаването е невъзможно. Искаме всичко да стане така, че те ежедневно трябва да могат да минават, кметът отправи инициатива към сръбското правителство и след няколко години се надяваме да има нов ГКПП.

За мен Димитровград е на 230 км оттук. На сръбски името е Димитровград, но българите имат възможност да използват традиционното име, на табелата пише Община Цариброд. Отправям апел към всички да използват това правилно име. Отбелязохме празника на града Малка Богородица с гости от България и Сърбия, готвим се за 1 ноември, една от важните дати за нас.

Моите послания са с положителна енергия, но не трябва да си затваряме очите за конфликта в Украйна. Енергийната криза е изпитание, говори се при нас за криза на храните, но вярвам, че имаме ресурси да вложим енергията си така, че нашите хора да нямат затруднения."

Братислав Стаменов е директор на гимназия „Св. Св. Кирил и  Методий“ - Цариброд:

"В гимназията от миналата година работим нормално, вече са 13 паралелки общо, от тях 8 учат на български и 5 на сръбски. Имаме общ профил и профил "туристически техник". Най-големият процент завършили отиват да учат в България, средният успех е отличен, над 90% от учениците успяват. Тук говорим малко на диалект, но ги научаваме на книжовния български. Учим по сръбските програми, но до 30% имаме право да внасяме елементи на национален език и обичаи - българска история, география.

Работим по най-различни проекти по трансгранично сътрудничество - последният бе с гимназията по туризъм в Кюстендил. Имаше затруднения при пътуванията заради пандемията, но успяхме. Последните 2-3 години сътрудничим по програма Роден език зад граница, едно от училищата е обмяна на опит с "Вела Благоева" - Велико Търново. Училището е преоборудвано и търсим неща, които да направят престоя на учениците по-приятен. Посланието ми е да се пази и тачи майчиния език, резултатите са налице!"

Слушаме и Далибор Миланов - секретар на Културно-информационния център на българското малцинство:

"Вече съществуваме 23 години, дейността ни е образование, култура. Преминавали сме през трудни периоди, имало е натиск върху запазването на идентичността. Трудни моменти бяха около откриването на центъра по времето на Милошевич. Но за съжаление от около 100 хиляди след Освобождението сме останали около 20 хиляди. Има възможност деца оттук да ходят на море в България безплатно благодарение на българското Народно събрание.

Имаме подписване рамков договор с УНСС за помощ на кандидат-студентите ни в България."

Дамата, която следва, е Милена Ставров - директор на основно училище „Христо Ботев“ - Цариброд: 

"Тази година имахме 45 първолаци, 25 в двуезикова паралелка. Започнахме с 415 ученици. Те учат на сръбски и на български. Преподавателите ни са 46. Беше трудно да се организира обучението по време на коронавируса, но мисля, че се справихме. Със сигурност има недобри следи, но вече се възстановява всичко.

Предизвикателствата са големи - стараем се да запазим българския и да мотивираме учениците да го владеят по-добре. Всички имаме една цел и всичко е по-лесно. След здравето, ученето е най-важното нещо." 

Гостува ни също и Борислав Манолов – кметски наместник на 4 села в община Цариброд:

"Имаме 8 села, от които съм наместник на 4. 70-те години се закриха училищата, старите умряха, другите слязоха в града. Има малко добитък, малко зеленчуци, повечето хора са пенсионери. Един ден седмично лекари минават през всички села. Пътища имаме, чистят се редовно през зимата. Водата е най-големият ни проблем, най-вече през лятото."

Александър Васов - фермер и певец, голям приятел на предаването ни изненадва и с песен:

"Фермата всеки ден е като игра без граници. Животните си искат ежедневно любов, храна. В момента сезонът на млякото намалява, давам го на мандра. Произвеждам и сирене - не трябва да има само един източник на финанси, това е диверсификацията на приходите. Качественото мляко е от добрата храна на животните, които трябва да са щастливи. Моите пасат цветя в ботаническа градина. Щастието им се вижда в погледа, могат и да ми се сърдят за закъснението. Традиционното им отглеждане включва и овчарски кучета - моите са шар-планински, но бели. От нашите животни можем да се научим на инстинкт и храброст.

Пях на фестивала на картофите в съседно пиротско село, продуктът им е изключителен и те съумяха да го превърнат в бранд. Обичам бавните песни, любимият ми инструмент е кавалът. (Пее "Яно мори")

Завършваме с Владимир Велкович - директор на Радио-телевизия Цариброд и Драган Йовичич - журналист и бизнесмен, който превежда в ефир:

"Дълго време сме заедно с БНР (Драган). Надявам се сътрудничеството ни в бъдеще да бъде подобрено. Медиите като нашата трябва да оцелеят и да изпълнят мисията си на двуезична медия, която помага за по-добрите отношения между Сърбия и България." (г-н Велкович).

И продължава: "Вече много млади хора не само от Цариброд учат в България - ще се радваме за тях да има части във вашата програма, да разберат какви възможности има за тях в България. Може би Генералното консулство в Ниш да помогне в решаването на проблемите ни."

Драган: "Радваме се на даренията от БНР, БНТ и частни продукции. Тук работим за минимална заплата - 600 лв. Нямаме вече техници, няма млади хора, които да работят това. Няма сериозна финансова подкрепа от България, ние сме приватизирани и едва ли ще успеем да се справим с кадровите си проблеми сами. Никой не иска да работи тук, хората заминават да работят в България за по-добра заплата. Не съм оптимист за данните от преброяването. Младите отиват в България и не се връщат, остават кратко и отиват нататък. От 13-14 в началото на годината, вече сме само 9-10, работим на два езика.

Трудно е да си местен бизнесмен в малко градче, където хората си отиват. Дано да се увеличат българските туристи, два от петте ми магазина са зависими от тях. В Цариброд има какво да се види!" 


По публикацията работи: Людмил Фотев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Софийски разкази - Историята на Националната библиотека

Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..

публикувано на 31.05.25 в 16:00

Историята оживява - Реките на времето

Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..

публикувано на 31.05.25 в 15:00
Николай Райнов

Адресите на любовта – Николай Райнов

Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...

публикувано на 31.05.25 в 14:00

Провокираме младите да поискат, даваме им сцена

Проектът „Богини на водата“ стартира - деца и младежи между 15 и 29 години ще могат да се включат в арт ателиетата му. Сред тях са дизайнерско ателие, литературно ателие, музикално ателие и още. Инициатор е авторът и основател на сдружение „Благ ден“ – Виолета Янушева, с която разговаряме: „Идеята се роди в една нощ. Символът на Банкя е водата..

публикувано на 31.05.25 в 11:15

Библиотеката трябва да изглежда атрактивно

Александър Шпатов и поредната инициатива " 2025 книги за българските библиотеки". За поредна година по повод 24 май, читАлнЯта предизвиква всички любители на четенето да подкрепят българските библиотеки. Целта тази година са 2025 нови книги до края на юни, които ще се дарят на читалищни, училищни, общински и регионални библиотеки в цялата страна...

публикувано на 31.05.25 в 11:06

Изкуството е зад ъгъла

Георги Кузмов, кмет на район Оборище представя поредното издание на " Голямата маса на Оборище". Сърцето на район Оборище ще посрещне съседи, артисти, малки и големи бизнеси и хора около „Голямата маса“ – онова специално място, където непознати стават съседи, а споделената храна е повод за нови приятелства. Да споделиш храна със съседа е безценно...

публикувано на 31.05.25 в 10:21
Витошко лале 2

Планината е празник

Ема Паунова ни кани на откриване на летния сезон на Витоша с голям празник. Два лифта ще работят и това лято над София. В деня на откриването, на долна станция на Витошко лале 1 ще има музика и изненади за туристи и колоездачи: "Откриваме трасето за спускане на колоездачите по Витошко лале, а утре празникът ще е специален за децата и..

публикувано на 31.05.25 в 09:49