Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Царибродене

| обновено на 25.09.22 в 12:03
16
Край Цариброд
Снимка: Анелия Торошанова/Радио София


Радиокафе от Цариброд с водещ Анелия Торошанова е едно съвместно предаване на БНР - Радио София и Радио-Телевизия Цариброд. предаването се излъчва на живо и по радио Цариброд:

Пръв ни гостува Зоран Джуров - председател на Общински съвет Цариброд:

"За нас е от специално значение присъствието на БНР и да се представя българския дух на Цариброд в България. Според последното преброяване от 2011, българите бяха около 55% от 10500-те ни жители. Сега започва ново преброяване. Живеем в две съседни приятелски държави и животът на хората е сходен. Средната заплата тук е около 470 евро. 

Хората имат нужда от нов ГКПП. Имаме стотици хора, които работят в България, но от юни до септември преминаването е невъзможно. Искаме всичко да стане така, че те ежедневно трябва да могат да минават, кметът отправи инициатива към сръбското правителство и след няколко години се надяваме да има нов ГКПП.

За мен Димитровград е на 230 км оттук. На сръбски името е Димитровград, но българите имат възможност да използват традиционното име, на табелата пише Община Цариброд. Отправям апел към всички да използват това правилно име. Отбелязохме празника на града Малка Богородица с гости от България и Сърбия, готвим се за 1 ноември, една от важните дати за нас.

Моите послания са с положителна енергия, но не трябва да си затваряме очите за конфликта в Украйна. Енергийната криза е изпитание, говори се при нас за криза на храните, но вярвам, че имаме ресурси да вложим енергията си така, че нашите хора да нямат затруднения."

Братислав Стаменов е директор на гимназия „Св. Св. Кирил и  Методий“ - Цариброд:

"В гимназията от миналата година работим нормално, вече са 13 паралелки общо, от тях 8 учат на български и 5 на сръбски. Имаме общ профил и профил "туристически техник". Най-големият процент завършили отиват да учат в България, средният успех е отличен, над 90% от учениците успяват. Тук говорим малко на диалект, но ги научаваме на книжовния български. Учим по сръбските програми, но до 30% имаме право да внасяме елементи на национален език и обичаи - българска история, география.

Работим по най-различни проекти по трансгранично сътрудничество - последният бе с гимназията по туризъм в Кюстендил. Имаше затруднения при пътуванията заради пандемията, но успяхме. Последните 2-3 години сътрудничим по програма Роден език зад граница, едно от училищата е обмяна на опит с "Вела Благоева" - Велико Търново. Училището е преоборудвано и търсим неща, които да направят престоя на учениците по-приятен. Посланието ми е да се пази и тачи майчиния език, резултатите са налице!"

Слушаме и Далибор Миланов - секретар на Културно-информационния център на българското малцинство:

"Вече съществуваме 23 години, дейността ни е образование, култура. Преминавали сме през трудни периоди, имало е натиск върху запазването на идентичността. Трудни моменти бяха около откриването на центъра по времето на Милошевич. Но за съжаление от около 100 хиляди след Освобождението сме останали около 20 хиляди. Има възможност деца оттук да ходят на море в България безплатно благодарение на българското Народно събрание.

Имаме подписване рамков договор с УНСС за помощ на кандидат-студентите ни в България."

Дамата, която следва, е Милена Ставров - директор на основно училище „Христо Ботев“ - Цариброд: 

"Тази година имахме 45 първолаци, 25 в двуезикова паралелка. Започнахме с 415 ученици. Те учат на сръбски и на български. Преподавателите ни са 46. Беше трудно да се организира обучението по време на коронавируса, но мисля, че се справихме. Със сигурност има недобри следи, но вече се възстановява всичко.

Предизвикателствата са големи - стараем се да запазим българския и да мотивираме учениците да го владеят по-добре. Всички имаме една цел и всичко е по-лесно. След здравето, ученето е най-важното нещо." 

Гостува ни също и Борислав Манолов – кметски наместник на 4 села в община Цариброд:

"Имаме 8 села, от които съм наместник на 4. 70-те години се закриха училищата, старите умряха, другите слязоха в града. Има малко добитък, малко зеленчуци, повечето хора са пенсионери. Един ден седмично лекари минават през всички села. Пътища имаме, чистят се редовно през зимата. Водата е най-големият ни проблем, най-вече през лятото."

Александър Васов - фермер и певец, голям приятел на предаването ни изненадва и с песен:

"Фермата всеки ден е като игра без граници. Животните си искат ежедневно любов, храна. В момента сезонът на млякото намалява, давам го на мандра. Произвеждам и сирене - не трябва да има само един източник на финанси, това е диверсификацията на приходите. Качественото мляко е от добрата храна на животните, които трябва да са щастливи. Моите пасат цветя в ботаническа градина. Щастието им се вижда в погледа, могат и да ми се сърдят за закъснението. Традиционното им отглеждане включва и овчарски кучета - моите са шар-планински, но бели. От нашите животни можем да се научим на инстинкт и храброст.

Пях на фестивала на картофите в съседно пиротско село, продуктът им е изключителен и те съумяха да го превърнат в бранд. Обичам бавните песни, любимият ми инструмент е кавалът. (Пее "Яно мори")

Завършваме с Владимир Велкович - директор на Радио-телевизия Цариброд и Драган Йовичич - журналист и бизнесмен, който превежда в ефир:

"Дълго време сме заедно с БНР (Драган). Надявам се сътрудничеството ни в бъдеще да бъде подобрено. Медиите като нашата трябва да оцелеят и да изпълнят мисията си на двуезична медия, която помага за по-добрите отношения между Сърбия и България." (г-н Велкович).

И продължава: "Вече много млади хора не само от Цариброд учат в България - ще се радваме за тях да има части във вашата програма, да разберат какви възможности има за тях в България. Може би Генералното консулство в Ниш да помогне в решаването на проблемите ни."

Драган: "Радваме се на даренията от БНР, БНТ и частни продукции. Тук работим за минимална заплата - 600 лв. Нямаме вече техници, няма млади хора, които да работят това. Няма сериозна финансова подкрепа от България, ние сме приватизирани и едва ли ще успеем да се справим с кадровите си проблеми сами. Никой не иска да работи тук, хората заминават да работят в България за по-добра заплата. Не съм оптимист за данните от преброяването. Младите отиват в България и не се връщат, остават кратко и отиват нататък. От 13-14 в началото на годината, вече сме само 9-10, работим на два езика.

Трудно е да си местен бизнесмен в малко градче, където хората си отиват. Дано да се увеличат българските туристи, два от петте ми магазина са зависими от тях. В Цариброд има какво да се види!" 


По публикацията работи: Людмил Фотев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проект на НБКМ от 1941 г.

Софийски разкази - ул. Шипка

Днешната ни радиоразходка е по ул. Шипка: Една от интересните и артистични улици. Коя е обаче градинката, от която започва разходката и защо? Кога е прокарана и променяло ли се е името ѝ? Впускаме се в историята на Държавното рисувално училище - НХА. Народната библиотека също има интересна съдба и защо не е реализиран цялостния ѝ проект (вижте..

публикувано на 23.08.25 в 16:00
професор Рафаил Попов

Историята оживява - професор Рафаил Попов

Кой е професор Рафаил Попов и защо е част от рубриката ни "Историята оживява"? Той е един от първите археолози, палеонтолози и спелеолози. Разговорът ни е с Евгени Коев - спелеолог и изследовател: "Професор Рафаил Попов е помнен като един от бащите и на археологията, и на спелеологията, нищо че последната не е във фокуса на обществения интерес...

публикувано на 23.08.25 в 15:00
С Матидла като годеници

Адресите на любовта - инж. Иван Иванов

В последните години паметта за най-добрия и най-дълго управлявалия столичен кмет инж. Иван Иванов се възражда, но много малко се знае за личния му живот. Докато учи в Политехниката в Мюнхен той среща двете си големи любови за цял живот - хидроинженерството и Матилда Хинце. Двамата се запознават на концерт с класическа музика в театър..

публикувано на 23.08.25 в 14:00
С Емил Спахийски

Тези, които си тръгват преди да са ни напуснали

Българският филм " Денят, в който тя ще се роди " е включен в официалната селекция на Международния фестивал на късометражното кино в Корча, Албания. Сценарият е на журналиста Емил Спахийски и румънския режисьор Богдан Мурешану, чийто последен филм "Новата година, която така и не дойде" е селектиран в състезателната секция "Хоризонти" на..

публикувано на 23.08.25 в 11:49

Серенисима и поредната ѝ Мостра

На 27 август започва едно от най-чаканите събития в света на киното - фестивалът във Венеция . Това е неговото 82 издание. Създаден през 1932 година, той е най-старият кинофестивал в света и един от трите най-престижни, наред с Кинофестивала в Кан и Берлинския международен кинофестивал. Провежда се в края на август и началото на септември на остров..

публикувано на 23.08.25 в 10:42

Ангел Джоргов, кмет на Самоков: "Стимулираме туризма целогодишно"

"Ретро изложение Самоков" се появява в календара с авто събитията на България. Тази година, на 23 август, ще бъде неговото първо издание, като централния площад в града ще домакинства проявата. Участието е от отворен тип, без предварителни записвания и на площада ще се допускат участници с ретро автомобили и мотори до изчерпване на местата. Веднага..

публикувано на 23.08.25 в 10:12
Мартин Джокин (на преден план)

Основните правила за безопасност при излизане или преход в планината

Подготовката за излет в планината не трябва да се подценява. Тя винаги трябва да е адекватна и сериозна, независимо дали човек се е запътил на кратък преход - да речем еднодневна разходка, или преход за няколко дни.  Това изтъкна пред БНР-Радио София началникът на отряда на Планинската спасителна служба в Дупница Мартин Джокин ,..

публикувано на 22.08.25 в 17:25