Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Царибродене

| обновено на 25.09.22 в 12:03
16
Край Цариброд
Снимка: Анелия Торошанова/Радио София


Радиокафе от Цариброд с водещ Анелия Торошанова е едно съвместно предаване на БНР - Радио София и Радио-Телевизия Цариброд. предаването се излъчва на живо и по радио Цариброд:

Пръв ни гостува Зоран Джуров - председател на Общински съвет Цариброд:

"За нас е от специално значение присъствието на БНР и да се представя българския дух на Цариброд в България. Според последното преброяване от 2011, българите бяха около 55% от 10500-те ни жители. Сега започва ново преброяване. Живеем в две съседни приятелски държави и животът на хората е сходен. Средната заплата тук е около 470 евро. 

Хората имат нужда от нов ГКПП. Имаме стотици хора, които работят в България, но от юни до септември преминаването е невъзможно. Искаме всичко да стане така, че те ежедневно трябва да могат да минават, кметът отправи инициатива към сръбското правителство и след няколко години се надяваме да има нов ГКПП.

За мен Димитровград е на 230 км оттук. На сръбски името е Димитровград, но българите имат възможност да използват традиционното име, на табелата пише Община Цариброд. Отправям апел към всички да използват това правилно име. Отбелязохме празника на града Малка Богородица с гости от България и Сърбия, готвим се за 1 ноември, една от важните дати за нас.

Моите послания са с положителна енергия, но не трябва да си затваряме очите за конфликта в Украйна. Енергийната криза е изпитание, говори се при нас за криза на храните, но вярвам, че имаме ресурси да вложим енергията си така, че нашите хора да нямат затруднения."

Братислав Стаменов е директор на гимназия „Св. Св. Кирил и  Методий“ - Цариброд:

"В гимназията от миналата година работим нормално, вече са 13 паралелки общо, от тях 8 учат на български и 5 на сръбски. Имаме общ профил и профил "туристически техник". Най-големият процент завършили отиват да учат в България, средният успех е отличен, над 90% от учениците успяват. Тук говорим малко на диалект, но ги научаваме на книжовния български. Учим по сръбските програми, но до 30% имаме право да внасяме елементи на национален език и обичаи - българска история, география.

Работим по най-различни проекти по трансгранично сътрудничество - последният бе с гимназията по туризъм в Кюстендил. Имаше затруднения при пътуванията заради пандемията, но успяхме. Последните 2-3 години сътрудничим по програма Роден език зад граница, едно от училищата е обмяна на опит с "Вела Благоева" - Велико Търново. Училището е преоборудвано и търсим неща, които да направят престоя на учениците по-приятен. Посланието ми е да се пази и тачи майчиния език, резултатите са налице!"

Слушаме и Далибор Миланов - секретар на Културно-информационния център на българското малцинство:

"Вече съществуваме 23 години, дейността ни е образование, култура. Преминавали сме през трудни периоди, имало е натиск върху запазването на идентичността. Трудни моменти бяха около откриването на центъра по времето на Милошевич. Но за съжаление от около 100 хиляди след Освобождението сме останали около 20 хиляди. Има възможност деца оттук да ходят на море в България безплатно благодарение на българското Народно събрание.

Имаме подписване рамков договор с УНСС за помощ на кандидат-студентите ни в България."

Дамата, която следва, е Милена Ставров - директор на основно училище „Христо Ботев“ - Цариброд: 

"Тази година имахме 45 първолаци, 25 в двуезикова паралелка. Започнахме с 415 ученици. Те учат на сръбски и на български. Преподавателите ни са 46. Беше трудно да се организира обучението по време на коронавируса, но мисля, че се справихме. Със сигурност има недобри следи, но вече се възстановява всичко.

Предизвикателствата са големи - стараем се да запазим българския и да мотивираме учениците да го владеят по-добре. Всички имаме една цел и всичко е по-лесно. След здравето, ученето е най-важното нещо." 

Гостува ни също и Борислав Манолов – кметски наместник на 4 села в община Цариброд:

"Имаме 8 села, от които съм наместник на 4. 70-те години се закриха училищата, старите умряха, другите слязоха в града. Има малко добитък, малко зеленчуци, повечето хора са пенсионери. Един ден седмично лекари минават през всички села. Пътища имаме, чистят се редовно през зимата. Водата е най-големият ни проблем, най-вече през лятото."

Александър Васов - фермер и певец, голям приятел на предаването ни изненадва и с песен:

"Фермата всеки ден е като игра без граници. Животните си искат ежедневно любов, храна. В момента сезонът на млякото намалява, давам го на мандра. Произвеждам и сирене - не трябва да има само един източник на финанси, това е диверсификацията на приходите. Качественото мляко е от добрата храна на животните, които трябва да са щастливи. Моите пасат цветя в ботаническа градина. Щастието им се вижда в погледа, могат и да ми се сърдят за закъснението. Традиционното им отглеждане включва и овчарски кучета - моите са шар-планински, но бели. От нашите животни можем да се научим на инстинкт и храброст.

Пях на фестивала на картофите в съседно пиротско село, продуктът им е изключителен и те съумяха да го превърнат в бранд. Обичам бавните песни, любимият ми инструмент е кавалът. (Пее "Яно мори")

Завършваме с Владимир Велкович - директор на Радио-телевизия Цариброд и Драган Йовичич - журналист и бизнесмен, който превежда в ефир:

"Дълго време сме заедно с БНР (Драган). Надявам се сътрудничеството ни в бъдеще да бъде подобрено. Медиите като нашата трябва да оцелеят и да изпълнят мисията си на двуезична медия, която помага за по-добрите отношения между Сърбия и България." (г-н Велкович).

И продължава: "Вече много млади хора не само от Цариброд учат в България - ще се радваме за тях да има части във вашата програма, да разберат какви възможности има за тях в България. Може би Генералното консулство в Ниш да помогне в решаването на проблемите ни."

Драган: "Радваме се на даренията от БНР, БНТ и частни продукции. Тук работим за минимална заплата - 600 лв. Нямаме вече техници, няма млади хора, които да работят това. Няма сериозна финансова подкрепа от България, ние сме приватизирани и едва ли ще успеем да се справим с кадровите си проблеми сами. Никой не иска да работи тук, хората заминават да работят в България за по-добра заплата. Не съм оптимист за данните от преброяването. Младите отиват в България и не се връщат, остават кратко и отиват нататък. От 13-14 в началото на годината, вече сме само 9-10, работим на два езика.

Трудно е да си местен бизнесмен в малко градче, където хората си отиват. Дано да се увеличат българските туристи, два от петте ми магазина са зависими от тях. В Цариброд има какво да се види!" 


По публикацията работи: Людмил Фотев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Със Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд

Цариброд: трябва да сме сплотени и единни

Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия.  Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е  поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..

публикувано на 12.01.25 в 11:54
Иван Симов

Историята оживява: Радиото - инж. Иван Симов, лента първа

На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..

публикувано на 11.01.25 в 16:00
С Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на международна фондация “Алеко Константинов”

Софийски разкази - Алекови дни 2025

Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..

публикувано на 11.01.25 в 15:00
Филип Тотю

Адресите на любовта - войводата Филип Тотю

Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила  за хайдутина -  да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...

публикувано на 11.01.25 в 14:00

Пикасо - само част от музейния фонд графики на Квадрат 500

Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от  Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:

публикувано на 10.01.25 в 20:13
Нели Симеонова

Третите в света на космическата храна

Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии  трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..

публикувано на 10.01.25 в 20:03

Радичков връх, Антарктика

С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за  инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..

публикувано на 10.01.25 в 19:29