Работата на Лабораторията по киберсигурност представена от д-р Георги Шарков

Киберсигурността е и от най-желаните специалности в университетите, а лабораторията работи за създаването, развитието и координирането на общ национален капацитет в следните области:

·  Висока киберустойчивост и гъвкавост на информационни и управленски системи;

·  Изследване на дигиталната зависимост на обществото и икономиката, рисковете и киберуязвимостите, превенция и подготовка за кибератаки и инциденти;

·  Изследване на уязвимости и моделиране на киберфизични системи с възможност за киберхибридно въздействие;

·  Разработване на стандарти и методологии за дизайн, развитие и защита на киберзависими критични системи и ресурси, дигитални екосистеми.

"Ако се върнем в 90-те години, когато в България се появи един от първите вируси, целите на кибератаките тогава бяха талантливите момчета и момичета да се покажат по-умни от разработчиците на системите и да покажат слабостите. Разбира се, този романтичен период отмина и съвсем до скоро основна цел на хакерите и използването на зловреден софтуер беше финансова изгода. Тоест, кражба на пари, кражба на идентичности във връзка с монетизиране (много модерно с криптовалутите), но този период като че ли поотминава. В последните години кибератаките, или киберкампаниите се превърнаха в държавна доктрина, особено на тоталитарни режими", коментира д-р Шарков.

Атаките се извършват върху критични инфраструктури, големи групи от хора (дезинформация), прекъсване на критични услуги (финанси, транспорт, комуникации и др.), като целта на тези кибератаки е друга и тя е свързана с търговски и геополитически цели. Относно това, как да защитим нашата информация в пространството, д-р Шарков каза:

"Първо трябва да видим кои сме ние. Ако искаме да се защитим като граждани и индивиди, тук става въпрос за персоналната киберхигиена. Какво правим, как се отнасяме към данните, програмите, устройствата, които ползваме, доколко сме податливи на т. нар. "фишинг атаки". Всеки получава поне по няколко имейла с искания за подмяна на пароли, ъпдейтване и подмяна на акаунти, като включително и в алтернативните канали, като Viber и други напоследък имаше доста сериозна кампания и там", поясни д-р Шарков.

Той допълни, че на последно място стои не само защитата, но и нашата готовност към подобен вид атака, това, което наричаме "киберустойчивост". Той подчерта, че тя е основен акцент и на нашата Национална стратегия за киберсигурност "Кибер устойчива България 2020".

Относно проследяването на хакерите д-р Шарков сподели, че интернет колкото и да е анонимна, толкова е и проследима платформа. Атаките обикновено не идват от едно място, като по-хитрите хакери се крият зад други националности, добавяйки код на съответния език. Идеята за проследяване е да може да се предвидят следващите действия на хакера и съответно да може да се устои на тях.

"От гледна точка на правоприлагане, това проследяване трябва да се извърши с достатъчно надеждни средства и да се съберат достатъчно надеждни доказателства, които да могат евентуално при съдебни дела да се обвинят отделни агенти, отделни държави или отделни групи, но след това да има и правни санкции", допълни той.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.