С режисьора Илия Костов говорим за тенденциите в съвременното българско кино:
"Промениха се закона и правилника, не знам за хубаво или лошо. Има тенденция към фестивално, елитарно кино. Ефектът е по-скоро прагматичен, а не художествен. Световните промени имат отражение. Аз се придържам към по-традиционни стилистики, свързани с филмовия разказ. Както казваше Бунюел, никога да не доскучава.
Героите на филма ми "Пътуващо кино" са достатъчно възрастни, за да бъдат забравени. Те са преживели това, което е в драматургията. Подобна история би била интересна за всеки актьор, но това е първия пласт, вторият е за странното ни общество. Всеки търси да открие някаква надежда, което е пълен абсурд. Няма комедия без тъга, тогава тя е елементарна. Истинската е трагикомедията, на границата между смеха и тъгта. Сега това се нарича комедийна драма, това е симптоматичен знак.
Нашето поколение мина през всички вълни. Тях ги характеризираше гледаемостта. Голата претенция на псевдоинтелектуалност започва много да ме дразни. Навсякъде има фестивали и всеки се бори за своите отличия. Големите кинематографии изваждат годишно 15-20 добри филма. Но тенденциите трябва да се преживеят. За мен добър филм е, ако искаш да го гледаш отново.
В последните години начинът на разпространение на един филм се промени много. Има аудиовизуални произведения, които не могат да се наричат филм. Ще има реставрация на филмовия разказ. Технологичният момент ще продължи да се развива, но тайно се надявам истинското кино да продължи да съществува. Доброто кино, музика, текст, не могат да бъдат изтрити от технологиите.
Не всеки текст е сценарий. За съжаление законодателството го допусна. Либерализацията на процеса позволява да се появят тенденции, които нямат общо към правенето на сценарий и филм. Не може да смесваш вид кино с жанр. Ако към сонета добавиш още два стиха става обикновено стихотворение. Филмовият диалог не е приказване. Сега работя върху интимен документален филм за Кръга "Мисъл". Историята на Яворов с Мина и Лора е стандартизирана, но има нови проувания и ще се постарая да бъде интересно. Нямам болезненост към успеха."
Най-разпознаваемата кампания на Столична библиотека - лятната кампания “Зелени библиотеки“, стартира на 2 август в парк “Гео Милев“ от 10.30 ч. В 11-тият сезон на инициативата гражданите и гостите на София ще срещнат арт посланиците на кампанията Виктория Бешлийска, Иван Ланджев, поетите Бойко Ламбовски, Виолета Кунева и победителката на софийския..
Алла Узун е етническа българка от Украйна. Каца в България през януари 2025 година където планира да остане за постоянно. През април записва курс за изучаване на български език към организация “Каритас”, София. Днес има успешно завършено ниво B1 за познание на езика, а крайната ѝ цел е да научи перфектно български език. Казва, че след успешно..
Допълнителни разходи в размер на 1,36 млн. лв. по бюджета на Министерския съвет за 2025 г. одобри на днешното си заседание правителството. Средствата са предназначени за дейности по стопанисване и управление на поземлен имот с площ 958 510 кв. м - парк “Врана“. С тях ще се разпорежда областният управител на област София Стефан Арсов. "Благодаря на..
Ваучерите за храна са най-популярната социална придобивка на работа. Това показва проучване, в което са участвали над 20 хил. респонденти. От 2024 г. ваучерите за храна станаха изцяло дигитални. Световната банка определя ваучерите за храна като една от най-ефективните мерки за социална подкрепа. “Ваучерите за храна са все още и безапелационно, може би..
Българките от Time2Dare станаха първият и единствен засега изцяло женски ветроходен отбор в историята на престижната международна регата Aegean 600 , който успява да завърши, и първите носителки на специалната награда на Хера , връчвана на най-женския екипаж в памет на Гана Конончук, учредена след смъртта ѝ през 2024 г. Въпреки..