"Градовете и регионите са и трябва да бъдат флагмани на солидарността, прогреса и надеждата в Европа" – думи на председателя на Европейския комитет на регионите (ЕКР) Васко Алвес Кордейро по време на сесията институцията, която обединява кметове и представители на местната власт в ЕС. В унисон с понятието солидарност, всички политически сили категорично подкрепиха становището (подготвяно в последните месеци) на кмета на Флоренция за важната ролята на градовете и регионите във възстановяването на Украйна.
Сесията се провежда успоредно с European Week of Regions and Cities, а акцентът е Годишният доклад за състоянието на градовете и регионите, в който освен обобщени данни и насоки, има препоръки към европейските законодателни институции за ключови сектори като войната в Украйна („да има специална бюджетна линия, която да дава възможност европейските региони да са по-ефективни в помощта си“, смята Васко Кордейро), мерките за домакинствата и бизнеса, преодоляването на енергийната криза, както и подготовката на дебата за бъдещето на кохезионната политика.
„Трябва да сме сигурни, че всички европейски политики ще интегрират принципа „да не навреждат на сближаването“, формулиран по-рано тази година от еврокомисар Елиза Ферейра“ – подчерта председателят на ЕКР.
Малко цифри от доклада, който днес, 12 октомври (в деня на българските общини, между другото), ще бъде приет и като политическа декларация от Европейския комитет на регионите: 76% от местните политици казват, че техния регион приема бежанци от Украйна, а поне половината – че изпращат материална помощ за Украйна. Петте държави, които са приели най-много от 10-те милиона украинци, напуснали страната са Полша (4,3 милиона), Унгария (861 000), Румъния (736 000), Словакия (548 000) и Чехия (383 000). Именно регионите е тези страни ще имат най-голям спад на БВП на глава от населението през следващата година. На ефекта от войната в Украйна е посветена първата глава от Доклада за състоянието на градовете и регионите.
Снимка: European Week of Regions and Cities
Следващата глава е за последиците от Ковид пандемията, която са по-големи в Южна Европа (като най-най-потърпевши и с най-голям спад в икономиката, логично, са островните региони, и по-точно Йонийските и Егейските острови в Гърция и Канарските острови в Испания и това е, защото разчитат най-вече на туризма).
Най-успешно с последствията са се справили в Нидерландия, Люксембург, Ирландия, Румъния и … някои от регионите в България. Тук на преден план излиза недостатъчното участие на местната власт в съставянето и прилагането на Плана за възстановяване, което води до не най-прецизното насочване на средствата в най-нуждаещите се сектори и задълбочава различията между регионите в Европа. Прекалената централизация тук се отчита като неправилен ход.
В рамките на доклада има резултати от мащабна анкета с местни политици във всички-държави членки и само 1 процент от запитаните е взел активно участие в създаването на Плана за възстановяване, а тези, които не са били дори информирани варират от 12% в Италия до 77% в Дания. 88 процента са съгласни, че кохезионната политика е ключова за ЕС (68 % във Финландия и 100 % в Португалия).
Ако погледнем към третата глава от доклада, която показва последствията от климатичните кризи и бедствия, ще видим, че наводненията, горските пожари и изключително високите температури струват 170 милиарда годишно на бюджета на ЕС, а през следващата година в Испания, Италия и Гърция се очакват 30 до 40 дни повече с висока опасност от пожари.
Тук стигаме до въпроса в кои сектори градовете и регионите трябва да имат по-силно участие при определянето на политиките в ЕС – според българските отговори това са по-силна икономика, социална справедливост и работни места (85 за БГ срещу 53 средно за ЕС) и образование, култура, младежки политики и спорт (пак 85 за БГ срещу 56 за ЕС). Според българските местни политици околната среда и климатичните промени като сектор са едва след това (35 в БГ, но 56 в ЕС).
И на финала – кои да са ключовите сфери за европейско финансиране във вашия град или регион, българските отговори поставят големия акцент върху смекчаването на удара от покачването на цените в енергийния сектор (62 за БГ и 48 за ЕС като важност), следвани от подкрепата на зеления преход и доизграждането на модерни транспортни съоръжения.
Столичната община кани всички жители на София и околните населени места да се включат в Пролетно почистване от 5 до 17 април . Всички желаещи да се включат в предвеликденското почистване ще получат ръкавици и чували, както и подробни инструкции къде да оставят събраните отпадъци от уборките. Заявки за участие се подават към..
"Азбука и история“ е озаглавена изложбата на Държавния културен институт при министъра на външните работи, която се открива днес в Националната библиотека. Проф. д-р Казимир Попконстантинов подчерта, че това което представя изложбата, е от изключителна важност, поради дискусиите по отношение на азбуката ни. "Чрез тази изложба..
Технологично училище " Електронни системи " (ТУЕС) е най-желаното професионално училище в София. То е уникално в много отношения, тук се създават бъдещите ИТ лидери на България. Младите хора излизат от школото като подготвени специалисти и лесно намират реализация в практиката и бизнеса. Това изтъкна пред БНР-Радио София..
Облачността над страната ще се задържи значителна, като по-съществени разкъсвания ще има в часовете преди обяд. В следобедните часове отново на много места ще превали краткотраен дъжд, в отделни райони с гръмотевици. Вятърът временно ще се ориентира от север-североизток, ще е слаб, в източните райони до умерен. Минималните температури ще бъдат..
На 3 април тазседмичните коментатори във "Форум" Иван Господинов - председател на УС на сдружение "Образование без раници", и Стоил Цицелков – социален и културен антрополог, от "Обединение Честни избори" (ОЧИ), разсъждаваха по следните теми: Доброволчеството в България. Защо трансплантациите на органи у нас още не могат да стигнат..
Няма съществен спад на донорските ситуации в България. Запазва се тенденцията от последните години. През 2024 г. има малко по-малко, отколкото през по-миналата година, заради случаи в края на 2023-та . През миналата календарна година у нас са трансплантирани органи на 34 души след 16 донорски ситуации . Получавали сме предложения на..
Младежкото доброволчество в България е популярно в по-малка степен, спрямо процента младежи, които полагат доброволен труд в другите европейски страни. В опит да повиши доброволческите навици и интереса към каузите с идеална цел, фондация "От нас зависи“ постави началото на инициативата "Дай 5!“ през 2024 г. В това време организацията..