"Градовете и регионите са и трябва да бъдат флагмани на солидарността, прогреса и надеждата в Европа" – думи на председателя на Европейския комитет на регионите (ЕКР) Васко Алвес Кордейро по време на сесията институцията, която обединява кметове и представители на местната власт в ЕС. В унисон с понятието солидарност, всички политически сили категорично подкрепиха становището (подготвяно в последните месеци) на кмета на Флоренция за важната ролята на градовете и регионите във възстановяването на Украйна.
Сесията се провежда успоредно с European Week of Regions and Cities, а акцентът е Годишният доклад за състоянието на градовете и регионите, в който освен обобщени данни и насоки, има препоръки към европейските законодателни институции за ключови сектори като войната в Украйна („да има специална бюджетна линия, която да дава възможност европейските региони да са по-ефективни в помощта си“, смята Васко Кордейро), мерките за домакинствата и бизнеса, преодоляването на енергийната криза, както и подготовката на дебата за бъдещето на кохезионната политика.
„Трябва да сме сигурни, че всички европейски политики ще интегрират принципа „да не навреждат на сближаването“, формулиран по-рано тази година от еврокомисар Елиза Ферейра“ – подчерта председателят на ЕКР.
Малко цифри от доклада, който днес, 12 октомври (в деня на българските общини, между другото), ще бъде приет и като политическа декларация от Европейския комитет на регионите: 76% от местните политици казват, че техния регион приема бежанци от Украйна, а поне половината – че изпращат материална помощ за Украйна. Петте държави, които са приели най-много от 10-те милиона украинци, напуснали страната са Полша (4,3 милиона), Унгария (861 000), Румъния (736 000), Словакия (548 000) и Чехия (383 000). Именно регионите е тези страни ще имат най-голям спад на БВП на глава от населението през следващата година. На ефекта от войната в Украйна е посветена първата глава от Доклада за състоянието на градовете и регионите.
Снимка: European Week of Regions and Cities
Следващата глава е за последиците от Ковид пандемията, която са по-големи в Южна Европа (като най-най-потърпевши и с най-голям спад в икономиката, логично, са островните региони, и по-точно Йонийските и Егейските острови в Гърция и Канарските острови в Испания и това е, защото разчитат най-вече на туризма).
Най-успешно с последствията са се справили в Нидерландия, Люксембург, Ирландия, Румъния и … някои от регионите в България. Тук на преден план излиза недостатъчното участие на местната власт в съставянето и прилагането на Плана за възстановяване, което води до не най-прецизното насочване на средствата в най-нуждаещите се сектори и задълбочава различията между регионите в Европа. Прекалената централизация тук се отчита като неправилен ход.
В рамките на доклада има резултати от мащабна анкета с местни политици във всички-държави членки и само 1 процент от запитаните е взел активно участие в създаването на Плана за възстановяване, а тези, които не са били дори информирани варират от 12% в Италия до 77% в Дания. 88 процента са съгласни, че кохезионната политика е ключова за ЕС (68 % във Финландия и 100 % в Португалия).
Ако погледнем към третата глава от доклада, която показва последствията от климатичните кризи и бедствия, ще видим, че наводненията, горските пожари и изключително високите температури струват 170 милиарда годишно на бюджета на ЕС, а през следващата година в Испания, Италия и Гърция се очакват 30 до 40 дни повече с висока опасност от пожари.
Тук стигаме до въпроса в кои сектори градовете и регионите трябва да имат по-силно участие при определянето на политиките в ЕС – според българските отговори това са по-силна икономика, социална справедливост и работни места (85 за БГ срещу 53 средно за ЕС) и образование, култура, младежки политики и спорт (пак 85 за БГ срещу 56 за ЕС). Според българските местни политици околната среда и климатичните промени като сектор са едва след това (35 в БГ, но 56 в ЕС).
И на финала – кои да са ключовите сфери за европейско финансиране във вашия град или регион, българските отговори поставят големия акцент върху смекчаването на удара от покачването на цените в енергийния сектор (62 за БГ и 48 за ЕС като важност), следвани от подкрепата на зеления преход и доизграждането на модерни транспортни съоръжения.
Днес преди обяд ще бъде слънчево. В следобедните часове атмосферата ще се лабилизира. Ще има развитие на купеста и купесто-дъждовна облачност и на места, главно в западните и централни райони, ще превали краткотраен дъжд с гръмотевици. В Северна България временно ще проникне относително хладен въздух. Вятърът ще се ориентира от изток-североизток и ще..
Извършва се текущ ремонт на участък от активната лента и автобусната спирка от пътното платно на бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" от бул. "Драган Цанков" до повдигнатата пътека при входа на Националния стадион "Васил Левски", съобщиха от Столичната община след публикация на БНР-Радио София . Ремонтът се изпълнява във връзка с влошеното..
Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки (АПБНБ) в България е готова да участва в изграждането на депозитна система у нас. В принципите на функционирането ѝ трябва да залегне финансовата мотивация за потребителите, разясни днес Жана Величкова, изпълнителен директор АПБНБ . Някои вериги магазини вече са предприели стъпки към това...
За пореден път общински съветници от „Продължаваме промяната - Демократична България“ настояха за обявяването на конкурси за ръководства на четирите транспортни дружества в София. Според тях докладите, които се разглеждат от Столичния общински съвет, включително и на предстоящото заседание, отразяват сериозните проблеми в обществения транспорт...
Да бъдат предприети спешни мерки, свързани с укрепване на активирано старо свлачище в бившия рудник в кв.”Кремиковци“, настояват кметът на едноименния район Лилия Донкова и зам.-кметът по екология Надежда Бобчева. Те настояват в доклад, който предстои да бъде гледан на предстоящата сесия на Столичния общински съвет в четвъртък, да се подпише..
България се подготвя за разпределянето на 2,49 млрд. евро в подкрепа на енергийно и транспортно бедни домакинства и микропредприятия през следващите 6 години (1 януари 2026 – 31 декември 2032 г.) чрез Социалния план за климата (СПК). Целта е уязвимите групи хора да бъдат компенсирани за умереното покачване на цените на бензина,..
На 8 май Министерски съвет прие Програма за упражняване на правата на държавни имоти, в нея се говореше за масова продажба на имоти, собственост на държавата и държавни фирми. Става дума за 4400 имота, които държавата ще разпродава. Анализ, предоставен от премиера Росен Желязков, показва че много от тези имоти са с отпаднала необходимост, а списъкът с..