"Градовете и регионите са и трябва да бъдат флагмани на солидарността, прогреса и надеждата в Европа" – думи на председателя на Европейския комитет на регионите (ЕКР) Васко Алвес Кордейро по време на сесията институцията, която обединява кметове и представители на местната власт в ЕС. В унисон с понятието солидарност, всички политически сили категорично подкрепиха становището (подготвяно в последните месеци) на кмета на Флоренция за важната ролята на градовете и регионите във възстановяването на Украйна.
Сесията се провежда успоредно с European Week of Regions and Cities, а акцентът е Годишният доклад за състоянието на градовете и регионите, в който освен обобщени данни и насоки, има препоръки към европейските законодателни институции за ключови сектори като войната в Украйна („да има специална бюджетна линия, която да дава възможност европейските региони да са по-ефективни в помощта си“, смята Васко Кордейро), мерките за домакинствата и бизнеса, преодоляването на енергийната криза, както и подготовката на дебата за бъдещето на кохезионната политика.
„Трябва да сме сигурни, че всички европейски политики ще интегрират принципа „да не навреждат на сближаването“, формулиран по-рано тази година от еврокомисар Елиза Ферейра“ – подчерта председателят на ЕКР.
Малко цифри от доклада, който днес, 12 октомври (в деня на българските общини, между другото), ще бъде приет и като политическа декларация от Европейския комитет на регионите: 76% от местните политици казват, че техния регион приема бежанци от Украйна, а поне половината – че изпращат материална помощ за Украйна. Петте държави, които са приели най-много от 10-те милиона украинци, напуснали страната са Полша (4,3 милиона), Унгария (861 000), Румъния (736 000), Словакия (548 000) и Чехия (383 000). Именно регионите е тези страни ще имат най-голям спад на БВП на глава от населението през следващата година. На ефекта от войната в Украйна е посветена първата глава от Доклада за състоянието на градовете и регионите.
Снимка: European Week of Regions and Cities
Следващата глава е за последиците от Ковид пандемията, която са по-големи в Южна Европа (като най-най-потърпевши и с най-голям спад в икономиката, логично, са островните региони, и по-точно Йонийските и Егейските острови в Гърция и Канарските острови в Испания и това е, защото разчитат най-вече на туризма).
Най-успешно с последствията са се справили в Нидерландия, Люксембург, Ирландия, Румъния и … някои от регионите в България. Тук на преден план излиза недостатъчното участие на местната власт в съставянето и прилагането на Плана за възстановяване, което води до не най-прецизното насочване на средствата в най-нуждаещите се сектори и задълбочава различията между регионите в Европа. Прекалената централизация тук се отчита като неправилен ход.
В рамките на доклада има резултати от мащабна анкета с местни политици във всички-държави членки и само 1 процент от запитаните е взел активно участие в създаването на Плана за възстановяване, а тези, които не са били дори информирани варират от 12% в Италия до 77% в Дания. 88 процента са съгласни, че кохезионната политика е ключова за ЕС (68 % във Финландия и 100 % в Португалия).
Ако погледнем към третата глава от доклада, която показва последствията от климатичните кризи и бедствия, ще видим, че наводненията, горските пожари и изключително високите температури струват 170 милиарда годишно на бюджета на ЕС, а през следващата година в Испания, Италия и Гърция се очакват 30 до 40 дни повече с висока опасност от пожари.
Тук стигаме до въпроса в кои сектори градовете и регионите трябва да имат по-силно участие при определянето на политиките в ЕС – според българските отговори това са по-силна икономика, социална справедливост и работни места (85 за БГ срещу 53 средно за ЕС) и образование, култура, младежки политики и спорт (пак 85 за БГ срещу 56 за ЕС). Според българските местни политици околната среда и климатичните промени като сектор са едва след това (35 в БГ, но 56 в ЕС).
И на финала – кои да са ключовите сфери за европейско финансиране във вашия град или регион, българските отговори поставят големия акцент върху смекчаването на удара от покачването на цените в енергийния сектор (62 за БГ и 48 за ЕС като важност), следвани от подкрепата на зеления преход и доизграждането на модерни транспортни съоръжения.
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...
Ана Андреу Бакеро гостува в България с дебютния си исторически роман „Принцесата от Бухенвалд“ – печалната история на Мафалда Савойска, сестра на Царица Йоанна Българска. Събеседник ни е Деметра Димитрова, редактор на романа: "Тайно се надявахме тя да дойде, имахме интересен диалог с читателите. Инициативата дойде от Институт "Сервантес"...
Лечение чрез хипноза – митове и легенди. Гост по темата е Екатерина Цанова: психолог, който работи с Позитивна психотерапия и Хипнотерапия при паник атаки, повишена тревожност, страхове, фобии, безсъние, депресивни състояния, обсесивно-компулсивно разстройство, хранителни разстройства, житейски кризи и др.: "Хипнозата е състояние на контролиран..
Започва 29-то издание на София Филм Фест – представя ни го основателят, самият Стефан Китанов: "Особено забележително е присъствието на българския филм - около 60 от 180-те филма са български. Почти 50 са премиерни, Важно е да гледаме българското кино в контекст, да сравним филмите помежду им и със световни. Темите са многообразни - от исторически до..
Започва Мисия „Стани инженер изобретател в Музейко“ – в нея ни въвеждат Александра Димитрова и Валентина Венкова: "Децата учат чрез играта, чрез преживявания. Така усвояват нови знания много лесно. Активират се всички видове интелигентност. С днешните работилници даваме възможност да се докоснат до различни професии, да влязат в обувките на..