Има стари софиянци, които без да са легендарни, имат отношение към родния си град и някои от неговите легендарни сгради. Арх. Мартин Микуш - уебредакторът има удоволствието да го познава от миналия век и да са работили заедно - е един от тях, а родната му къща е легендарна за Красно село:
"Това са били относително свободни земи с романтичен път, който води към Княжево, реките са се виждали. Формално се е назовавал "Добруджански квартал". Общината урегулира земите. Заселници е имало и от Беломорска Тракия и Горно броди, Егейска Македония, от където е и моят род, част от Мърваците. Красно село е "село" с трамвай, но без гробища. По-заможните са строили вили в Княжево.
По-младите може би не си спомнят духа на тези квартали. Вратите не се заключваха. Къщата с кулата е завършена от дядо Стоян Карамихайлов през 1929. Той кани моите баба и дядо. Кулата е реминисценция на Бялата кула в Солун. Родът на моята баба са бягали два пъти - и през Балканската, и през Междусъюзническата. Дядо Стоян е завършил техническо образование във Варна, бил е нещо като строителен техник. Баба ми даде неговата папка със строителните планове, той е помал цялата отговорност. Къщата е една от първите със стоманобетон като пояси между етажите. Тогава е била сред най-високите къщи. От кулата се виждаше Александър Невски.
Работата започва като за едноетажна къща. Като е бил недоволен, почвал да бута стени. Недобросъвестни работници обаче не са му направили добре комина, открих го след една градушка преди 5 години. Вратата и вътрешните са много красиви. Дюкянът му е бил с два входа, точно под кулата. Внасял е от Беломорието сушени риби, маслини.
Къщата е с 3 самостоятелни жилища и самостоятелен дюкян, имало е и пристройка за слугинчето. Сега всички съседи искат да строят, да се освободят от своите къщи. Хората бягат от отговорността да разрешат междуличностните си проблеми. Мога да кажа, че тази къща е на път да изчезне. Замислил съм акция да запазим фасадата и кулата, които да се инкрустират в новия строеж."
На 13-ти януари отбелязваме Деня на българското кино и 110 години от първата прожекция в кино "Модерен театър" на първия български филм "Българан е галант". Режисьор и сценарист на филма е Васил Гендов, който изпълнява и главната роля. Актрисата от Народния театър Мара Липина е негова партньорка в продукцията. Лентата е вдъхновена от популярните..
В края на миналата седмица Столичната община въведе мярката Зелен билет, с който срещу 1 лев всеки може да пътува неограничено целия ден с градския транспорт в София. Въвеждането на Зеления билет важеше за четвъртък и петък, когато стойностите на фини прахови частици във въздуха бяха нормализирани. Именно затова голяма част от столичани..
В подлеза на бул. "Цариградско шосе“, при бившия хотел "Плиска“, вече е факт първата водеща (тактилна) линия за незрящи. Идеята идва от Виктор Асенов, който е със 100% вродена слепота и от години се бори за по-безопасна среда за хората като него. Инициативата подема кметът на район "Слатина“ Георги Илиев, а проектът е осъществен с..
През следващото денонощие метеорологичната обстановка в южната половина от страната ще остане усложнена. С временни прекъсвания снеговалежите ще продължат, като значителни ще бъдат в Рило-Родопската област, Странджа и Сакар, а слаби - в Предбалкана, съобщиха от НИМХ. Без валежи ще бъде в Дунавската равнина. Вятърът ще се ориентира от североизток - ще е..
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..