"Горите са едни сложни екосистеми, в които са преплетени много организми. Нерядко ние не знаем достатъчно детайли доколко те са преплетени и тепърва научаваме някои неща с подобряване на технологиите за изучаване на микросвета", каза доц. д-р Панайотов.
Той отбеляза, че в нашия ритъм на живот горите са дълговечни и нещата при тях не се случват толкова бързо, колкото в земеделието, където мерките са лесно приложими. По думите му климатичните промени най-силно се усещат във високите планини, както и в най-северните и южни зони.
"Ние сме в умерен климат и тук нещата се случват малко по-забавено, по-умерено, малко по-трудно виждаме ефектите. Реално проблемите ги виждат хората, които наистина наблюдават внимателно някои определени екосистеми, или наблюдават климата. Например, за човек, който наблюдава непрекъснато температурните записи на България не е изненада, че в планините ние имаме една постоянна тенденция за повишаване на температурите", коментира доц. д-р Панайотов.
Той отбеляза, че нямаме ясно изразени негативни ефекти върху горите освен в тези, които са изкуствено залесени, тъй като залесяването е станало в условия, които са били по-благоприятни за тяхното развитие. Доц. д-р Панайотов отбеляза, че нашата флора е много богата, включително и на редки видове, а ние сме в една от зоните в Европа, в които климатът е бил сравнително благоприятен тогава, когато на другите места е имало заледявания.
"От природните явления за нашата страна пожарите са най-сериозният проблем, който се очаква най-сериозно да нарасне в бъдеще. Пожарите са пряка функция от това, да се случва сух и горещ климат така, че можем да очакваме повече проблеми с тях. Но не са само те. Нещо, което специалистите добре знаят е, че има увеличаване на насекомните вредители. Идват определени насекоми тук, или си ги е имало, но намират по-добри условия и атакуват дадени растения, които в този момент са просто по-уязвими и с по-слаби защитни сили, като смъртността може да е изключително масова", каза специалистът.
По думите му мерките, които трябва да се вземат още не са закъснели, като в България има Национална стратегия за адаптация към климатичните промени. Според нея мерките за възстановяване на горите са сравнително евтини, но ефектът може да е огромен.
"Може да се наложи и се налага понякога видовете, които според нас са по-добри за бъдещето да се разпространяват на повече места. Това става чрез залесяване", отбеляза доц. д-р Момчил Панайотов.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Кристиян Александров днес е част от музикалната сцена на канадския град Ванкувър, който се намира на едни линия с прочутия си с алтернативните рок банди (и не само) Сиатъл. Но е роден в София. Завършил е Музикалното училище в София с пиано (+перкусии). Там най-добрият му е приятел е друг пианист, Ясен Велчев (Акага и Те). В неговия випуск са „и..
Радиокафе днес се излъчва от величествения Костенски водопад . Йордан Ангелов , кмет на Община Костенец е пръв наш гост и първите му думи са за проектите, по които работи общината, без да се забравят разбира се, и предизвикателствата и решенията: "Водят ме в Копривщица, Панагюрище, рецитирам за да обича и пази България" (Петър). "Четяхме..
Разходката по ул. Георги С. Раковски започва от най-високото ѝ място, с паметника на Вазов и витошката морена, от която да гледа към любимата си планина. Наблизо е Палатата Св.София, дело на арх.Парашкеванов (1929). Там е пл.Николай Гяуров, кръстен по инициатива на Гена Димитрова, която също живее наблизо. Следва историята на Военния клуб - коя всъщност..
Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Басът на групата Роберт Биберти е завиждал и на Аспарух Лешников, и на евреите в групата. Омразата по онова време се е ширила, дори и между членовете на групата. Аспарух Лешников става плячка на Биберти. След 9 септември 1944 на Лешников не е разрешено да напусне България. Писмата му доказват..
Борис Руменов, чиито псевдоним Борю Зевзека е измислен от проф. Иван Шишманов, е легендарна фигура сред софийските интелектуалци и бохеми през първите десетилетия на ХХ век. Името му е нарицателно, и също както за проф. Александър Балабанов, за него се разказват комични и куриозни случки. Хуморът му е свеж, заразителен и незлоблив, автор е на 15..
Шри – Шри Рави Шанкар гостува отново в България – Константин Драгов и Сана Драгова: "Той е основателят на фондация "Изкуството да живееш", тя е в над 180 държави. Учителят ще има лекция с възможност за въпроси и отговори и най-вече, ще има медитация в залата (НДК - зала 1). Ще е като на концерт. Заедно ще преминем отвъд хаоса. Блаженството е..
Филмът „Гунди“ влиза в британската разпространителска мрежа – режисьорът Димитър Димитров с подробностите: "Много е важно, че филмът продължава като част от програмата на британските кина от веригата "Одеон". Тя е достъпна в сайта им и те са си направили сметка, че не само българи ще го гледат. Като студент там не съм си и мечтал, че някой ден мой..