Все още има разминаване между хората, които са без работа, и търсенето на кадри от страна на бизнеса.
Сред причините са липса на подготвени специалисти. Образователната система подготвя много кадри, от които нямаме толкова нужда.
В същото време специалистите следят и друг показател – хора, които нито учат, нито работят, нито търсят активно заетост. Страшното е, че по последни данни такива са малко под 1 милион души.
Това изтъкна пред Радио София Георги Първанов от Българската асоциация за управление на хора:
"Икономиката се нуждае от инженери, техници, ИТ-специалисти. Затова бизнесът търси начини за бърза преквалификация, завръщане на българите от чужбина, дори привличане на служители от други страни."
По думите на Първанов, в момента има около 240 000 - 250 000 свободни места и няма кой да ги заеме. И уточни, че има специалности, за които курсове от 3 до 9 месеца могат да създадат специалисти, но има и такива професии, за които това е невъзможно.
"Харесва ли ни или не, но се налага да сме гъвкави и да внасяме работна ръка – нещо, което от години правят страни от Западна Европа и Америка. Трябва да се мисли за подобряването на българската икономика и демографската ситуация", допълни експертът.
Той подчерта, че няма нищо лошо в средата на трудовия ни път да усвоим и дори да се отдадем на нова професия.
При този горещ пазар на труда трайно незаетите явно страдат от някакъв личностен проблем. Дори по-възрастните бизнесът преоткрива като добър шанс за запълване на вакантните позиции.
Пазарът толерира хората, които искат и учат постоянно и бързо се адаптират.
Ако хората не са активни, няма да имат успех. Сайтовете и трудовите борси са пълни със свободни места. Работодателите са свалили до минимум изискванията, дори за предишен опит.
Първанов коментира и евродирективата, според която след 2 години минималното трудово възнаграждение трябва да е обвързано и зависещо от брутната средна заплата.
Чуйте целия разговор на Антония Каменичка.
Учителите от 117 училище „Св. Св. Кирил и Методий“ Илона Стоянова и Даян Русинов представят проекта за опазване на културното наследство, по който работят. Целта на проекта е учениците да задълбочат своите знания, свързани с българската история и традиции, а крайният продукт ще бъде документален филм "Наследство в камък и слово", който ще бъде..
Мария Бояджиева за предаването на Радио София "Ние децата": "Ангелина Грозева и Андриан Асенов - преди 4 години се събрахме заедно, имахме сходни идеи какво трябва да е едно детско предаване. Имаме същия ентусиазъм. Сюжетите ни са различни - последният бе за националния химн. Децата вдъхновяват с начина, по който гледат на света. С много учудване,..
Ани Тодорова преподава в българските училища в Брюксел и в Антверпен. От първи до десети клас пее в Детския радиохор, където се заражда любовта ѝ към класическото пеене. През 2010 година заминава за Брюксел с бъдещия си съпруг, българин, израснал във Франция и Белгия. Пее в хора към Европейската комисия. През 2012 година е заместник учител в българската..
Момчетата и момичетата от 4 клас на 6-то основно училище "Граф Игнатиев" са на прага на тийнейджърството, но все още с радост празнуват 1 юни. Те споделиха с нас защо искат да пораснат и какви са предимствата и недостатъците на това да си възрастен. Добавиха и още нещо, тъй като често с порастването идват повече тревоги и притеснения, които ни карат да..
Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..
Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..
Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...