Подробности в ефира на Радио София разказаха Надя Гогова - организатор на дискусията, Елена Матеева - изп. дир. на Българското дружество за връзки с обществеността и Елена Йончева, евродепутат от Брюксел. По думите на Гогова Европейският съюз е най-големият демократичен единен пазар в света и ролята на медийните дружества е жизненоважна, а в последните години ставаме свидетели, че върху медиите се упражняват различни форми на натиск.
"Това, което днес се предлага за първи път от Европейската комисия е да има общи гаранции за защита на свободата и плурализма на медиите в ЕС", поясни Гогова.
Тя отбеляза, че някои от акцентите на дискусията са:
· Защита на редакционната независимост
· Забрана за използване на шпионски софтуер срещу медиите
· Независими обществени медии
· Тестове за медиен плурализъм
· Прозрачна държавна реклама
· Защита на медийното съдържание онлайн
· Ново право на потребителите да персонализират медийното си предлагане.
Елена Матеева сподели, че европейските медии от много време очакват този законодателен акт, тъй като той ще им даде спокойствието и свободата да правят истинска и качествена журналистика.
"Какво означава това? Да предоставят достоверна информация, да вършат редакционна работа без да изпитват върху себе си влиянието на политици, политически партии и корпоративни интереси във връзка със собствеността на медиите. Тоест, да правят чиста журналистика", отбеляза тя.
По думите й без чиста информационна среда нито едно общество не може да функционира адекватно. Освен това работата по регламента още не е привършена, което означава, че мнението на България също ще бъде чуто и ще бъде отразено във въпросния регламент.
"Една от целите е да бъде запазена независимостта на медиите, но цяла една държава и всичките регулаторни медийни органи ще бъдат представлявани от един единствен човек", каза Матеева.
По темата се включи и евродепутатът Елена Йончева, която участва пряко в разработването на регламента. Тя каза, че преди две години е била направена специална резолюция по темата за медийната свобода.
"Изрично настояхме ЕК да предприеме действия за въвеждане на европейски стандарти, конкретно за медийната свобода. Основното предложение, което дадох в резолюцията още от 2020 г. беше за създаване на цялостен механизъм за регулиране на медийната свобода именно на европейско ниво", каза тя.
Йончева допълни, че идеята е цялото финансиране да не минава през съответните политически партии или управлението, което е в момента за да не може по този начин да въздейства върху медиите по какъв начин и през каква призма те да интерпретират съответните теми.
"Един от важните елементи е новата роля на ЕК да извършва годишен мониторинг върху медийния пазар на всяка една държава членка. Тоест, ние всяка година ще имаме обективна информация какво се случва с медийния пазар в България и доколко различни медии и различни платформи отговарят на стандартите за журналистика", посочи Йончева.
Относно фалшивите новини Йончева поясни, че макар да няма правна дефиниция какво точно представляват те, единственият път за борба с фалшивите новини не е забрана на медии, сайтове и акаунти.
"Това е мое лично мнение. Този подход не е продуктивен, опасен е и той е признак на зараждане на авторитаризъм. Не може да спрете информация, която циркулира със забрани, защото това създава още по-голямо търсене по темата и защото така подценявате аудиторията, като й казвате, че не е способна на критично мислене", отбеляза тя и допълни:
"Като че ли думата "цензура" е ребрандирана вече и тя се нарича "борба с фалшивите новини". Да, има фалшиви новини, има цели центрове, които ги бълват, но не може критичното мислене и различното мнение да се окачествява като фалшива новина всеки път".
Предстои ЕП и държавите членки да обсъдят предложението на комисията за този регламент в рамките на една обикновена законодателна процедура и след като бъде приет окончателният текст, той ще бъде пряко приложим в целия ЕС.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Столичната община ще отпуска павилиони на пазарите в София на хора с увреждания, които развиват търговска дейност. Това съобщи пред Радио София председателят на Съюза на инвалидите Георги Колев. "Да извършват търговска дейност, било то предлагане на артикули, които произвеждат, картини или нещо друго. Тепърва предстоят разговори. Поканата е..
Четвърти бойкот на големите търговски вериги е обявен за днес. За втори път ще има бойкот и срещу банките. Според бившият омбудсман Мая Манолова, масовото намаление в супермаркетите през миналия четвъртък е пряк резултат от бойкота. 70% от всичко, което беше продадено в този ден, беше на промоция, докато в Западна Европа делът на..
Днес ще бъде слънчево и почти тихо. Дневните температури ще се повишат и максималните ще бъдат между 15° и 20°, в София - около 17°, съобщиха от НИМХ. В планините ще бъде слънчево. Ще духа слаб до умерен вятър от изток-югоизток. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 13°, на 2000 метра - около 7°. По Черноморието ще бъде..
Във връзка с подмяна на спирателни кранове по ул. "Бъднина" и ул. "Акад. Румен Цанев", от "Софийска вода" предупреждават, че днес се налага спиране на водоподаването в ж.к. "Младост 3" от 10:00 до 20:00 часа в района между: ул. „Акад. Румен Цанев“, ул. „Филип Аврамов“, ул. „Свето Преображение“ и ул. „Д-р. Атанас Москов“. Заради..
Във второто издание на "Форум" тази седмица д-р Галя Манчева и Ирина Илиева бяха провокирани и коментираха следните теми: Кое създава идентичността ни като българи ? Уникалните богатства и качества на родината като местоположение, ресурси, традиции, хилядолетната история, постиженията на хората. Какво (не) правим за славата на България? Според..
Какво трябва да направят жените, за да запазят по-дълго здравето си? Катя Василева разговаря по темата с д-р Васил Бранков - специалист по акушерство и гинекология и репродуктивна медицина . Разговорът започна хронологично – от най-младите, през теми за здравното образование – превенция, фертилитет, преминаването на дамите през..
В София се провежда 38-то общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), където местна и централна власт влизат в общ диалог за основни приоритети и предстоящи задачи в контекста на редовно правителство, но и на редица предизвикателства наследени от миналите години. Кое е най-важното от днешния диалог между..