Всяко посягане към литературата е посягане към непонятното

"Думите са тези, които ме изричат и те в някакъв смисъл ме създават – така че не мога да кажа кое ме тласна към написването на книгата, не мога да го назова, но мога да кажа, разбира се, че пред мен винаги е стояло непонятното", както се чува в откъса от книгата в началото на интервюто.

Според Валентин Калинов опитът за изкуството и опитът за литературата, може би е това да се опитаме да въобразим нещо, което базисно не се дава да бъде въобразено.

"Човек пише обживявайки и живеейки езика, търсейки бродове в езика към себе си и към другите хора около себе си. В интервюто Валентин Калинов задава въпроса "Дали изобщо пишем за познатото и дали пишейки нашата цел е да превърнем най-познатото в най-непознато?" Освен това, той допуска, че най-непознатото може да се превърне в най-познато, според него това е опитът, в който литературата ни среща с реалности, които са изключително чужди на човека, неоргинерни, понякога епатажни реалности, но които обаче чрез силата на литературата могат да бъдат приближени до нас.

Лицата в книгата

"Присъствията са празнотата на лице"

Според писателя всичко може да загатва за присъствието на другия. "Пустият остатък от лицето, е когато лицето присъства без да бъде лице, без да има формата на лице, но когато то се усеща, когато усещаш че то те гледа – без да има кой да те гледа. Това е едно присъствие – то със сигурност е персонаж и в главите".

17 ноември е ден на философията, според Валентин Калинов погледът на съвременния човек е насочен към самия себе си "той е изключително прикован в собствения си образ". Връзката на човек с "мен и мен самия" винаги е проблематична и в този смисъл човек има нужда от философията.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.