Музикантите от No More Many More свирят алтернативен рок с ефектни хип-хоп елементи и социални текстове. Те са много популярни и обичани и заради своята силна и активна гражданска позиция и мнения, които смело изразяват в песните си от 2013 година.
По думите на Кръстев, в последно време бандата е канена и на по-комерсиални събития, но това не означава, че изневеряват на стила си.
"С Гришата вече от един-два месеца работим доста усилено, опитваме се да си намерим силните места и да ги използваме, имаме и слаби, естествено. Той е достатъчно навътре в нещата за да се намести по най-добрия начин. След като направихме още една репетиция с него разбрахме, че Гришата е човекът", каза Кръстев.
"Сега имаме идея да заснемем театрална постановка, да направим музика по нея и да стане като видеоклип", сподели той и добави, че е интересно, когато различните видове изкуства се смесват.

Относно твърденията на определени хора, че българският език не става за пеене, Георгиев каза:
"Много малко хора обръщат внимание на удобните за тях думи на български, не са си написали сами нещата и не са работили върху тях достатъчно. Аз имам три албума с No More, Many More и нито една буква нямам във всичките песни, на която да не й е мястото там и да не ми е лесна за пеене".
Жан Мар сподели, че пее на английски защото се чувства по-комфортно, тъй като е живял 20 години в САЩ и е израснал с тази култура:
"Човек трябва да е преди всичко себе си. Аз не се притеснявам да пея на български, даже първите ми песни са по текстове на Петя Дубарова и Лилиев и смятам, че трябва да има пространство за музика на български, но също така трябва да пишем и музика, която да може да се разбира и от други хора. И затова съм поел този път с английския".
"Колкото повече български банди има, които правят нещо, които събират хора, толкова е по-добре за всички. Помагайте на по-младите групи, на другите изпълнители да станат по-известни, да ги чуят повече хора. Това е добре за всички", призова Кръстев.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
През следващото денонощие ще се задържи облачно. Почти в цялата страна ще вали дъжд, съобщиха от НИМХ. Обилни и продължителни ще са валежите в западните, южните и централните части от страната. На места и в Източна България ще вали дъжд, придружен с гръмотевици. В повечето райони ще духа умерен източен вятър. Минималните температури ще бъдат между 4° и..
В деня на представянето на книгата "Литературната журналистика в България" , във "Форум" като коментатор гостува един от авторите в изданието – политологът доц. Иво Инджов . Водещият Лъчезар Христов предложи темите, а доц. Инджов прие и разсъждава по: Блокада на парламента и кратки сблъсъци с полицията. Хиляди протестираха срещу Бюджет..
Актуалната ситуация във ВиК сектора; приоритетите за следващия бизнес план на "Софийска вода", планираните инвестиции с акцент върху развитието на проекта за мини ВЕЦ-ове в столицата и как въвеждането на еврото в България ще се отрази на клиентите – тези теми бяха дискутирани в годишната среща разговор с мениджмънта на компанията...
"Нашите деца, нашата отговорност: (не)поправимото в очакване на работещи решения." Под този наслов фондация "Лъчезар Цоцорков" представи данни от национално представително проучване за нагласите на българите към насилието над и сред децата . Целта на инициативата е провеждане на дългосрочна информационна кампания, посветена на преодоляването..
На 1 декември Академията за мода ще връчи годишните си награди "Златна игла", с които отличава най-добрите български дизайнери и модни творци, както и най-добрите постижения на световни имена в лайфстайла и модния бизнес. “Естествено, че вълненията (за гала вечерта) продължават. Те няма да спрат и след като мине кулминацията по награждаването, тъй..
За втори път Столичният общински съвет (СОС) отхвърли предложената от кмета Васил Терзиев нова структура на общинската администрация. Макар да бяха направени изменения в първоначално изготвения вариант, сегашният отново не получи нужното одобрение както в комисии, така и на днешното заседание на общинските съветници. Кметът Терзиев..
Над 700 рекламни карета и страници от вестници и списания, както и киноплакати, са представени в изложбата "Кинореклама в България 1920–1940", която беше открита на 26 ноември в Дома на киното в София. Разнообразните подходи, чрез които разпространителите, собствениците на кина и продуцентите от периода популяризират филмите си и привличат публика в..