На 1 декември 1959 г. във Вашингтон е подписан Антарктическият договор, чрез който се управлява Белия континент и който гарантира, че той трябва да бъде използван само за мирни цели и изследователска дейност. Подробности пред Радио София разказа проф. Христо Пимпирев.
"Наша гордост на българите е, че ние сме постоянен член с всички права и задължения с всички велики сили за този континент", сподели той.
Повече от 30 години на остров Ливингстън България поддържа полярна база "Св. Климент Охридски", а в момента има сериозна научна и логистична програма. Участник в първата българска експедиция, както и ръководил много други проф. Пимпирев каза:
"Специално в Антарктида България успя. България е една уважавана полярна нация, която е равна с всички велики сили именно затова, защото работим като екип и защото в Антарктида няма завист, няма говорене зад гърба, както е нормално тук където сме на Балканския полуостров. Помагаме си един на друг, обичаме се, не се мразим. Това са най-суровите условия на земята, неслучайно континентът го оприличават на друга планета, по-специално на Марс, тъй като най-ниската температура е минус 89 градуса, каквато е и на Марс".
По думите на проф. Пимпирев за пръв път български изследователски кораб ще излезе от нашето вътрешноконтинентално море и ще стигне до ледените води на Антарктида, като по този начин България стъпва на морската карта на света.
Относно финансирането той заяви, че има Национална полярна програма, която е утвърдена от Министерския съвет и сме във всички европейски структури свързани с управлението на полярните региони.
"Ние, полярниците сме много благодарни на Регионалния исторически музей и Столичната община, която ни предостави за месец декември "Ларгото". То има отлични помещения където са разкопките и нашата гордост на стара София, където всяка седмица ще има лекции и ще се прожектират филми за Ледения континент", сподели проф. Пимпирев.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..