Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Живот в пустинята след нефтен разлив

Нефтеният разлив
Снимка: архив

Когото не успеят да ги потулят, новините за нефтени разливи предизвикват силно вълнение. За тях, по медиите се изказват еколози и научни работници. Обикновено, след няколко дни, други новини ни карат да забравим за случилото се. Затова бе много интересен доклада на екип, изследвал 7 години последствията от разлив от спукан нефтопровод. Станало е между Ашдод и Ейлат, при това в сърцето на природен резерват и само на 300 метра от границата между Йордания и Израел. Освен заради темата за нефтения разлив, кореспондентите на БНР Феня и Искра Декало, които присъстваха на конгреса, бяха привлечени, и че го разказваше наследницата на изселили се от България евреи - д-р Ницан Сегев-Шаулов:

"През декември 2015 ни сполетя голяма екологическа катастрофа в природен резерват Еврона, в пустинната Арава. Тя бе засечена със спътник и много бързо успяха да запушат тръбата и да изгребат замърсената почва. Не бе лесно, защото около 5000 кубически метра суров петрол се бяха разлели на около около 7 кв.км. 

Колкото и да е странно, на това место в пустинята растат акации, които са основа на веригата на биологическото разнообразие. Те са доста приспособими, и въпреки разлива, успяха да устоят (поне по-голямата част от тях). Проблемът е, че семена не можеха да се развият при замърсените почва. А тава означава, че след 50 години например, когато сегашните дървета умрат, не се знае на това място дали ще има растителност, и живот въобще, защото всички биологични видове са свързани. Катастрофата прогони от тези места и пустинните елени, които се бяха навъдили. Популацията им е спаднала почти до минимума, и не се знае дали ще могат да се възпроизвеждат и да не изчезнат.

Лично аз попаднах в тази изследователска група, след като дълго време се занимавах с изследване на нефтени разливи в морето и влиянието им върху морски обитатели. Има прилики и разлики на влиянието на подобни катастрофа в морето и на сушата. В морето, сравнително по-лесно може да се събере нефта от разливите. Създадени са технологии. Има технически средства. Предстои стартъпи да се включат при решаване на проблема за бързото изчистване на засегнати райони на сушата. Скоростта на решаване на този проблем влияе върху преодоляването на бедствието от природата."


По публикацията работи: Людмил Фотев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Софийски разкази - Мозайка от миналото на Стара Загора

Снежана Маринова за новото издание на книгата ѝ " Мозайка от миналото на Стара Загора ", чиято софийско представяне предстои: "Много теми останаха извън първото издание. Допълнихме го с 11 нови. За съжаление опожаряването на града в 1877 засяга и архивите. Оцелява само това, което е било извън града. Сега можем да обменяме с колегите дигитални копия,..

публикувано на 11.10.25 в 16:00

Историята оживява - Гвардейският оркестър на България, марш първи, марш втори

Гвардейският оркестър на България е първото музикално формирование в България, осъществил и първите записи в различни жанрове, които ще чуем тук. Историята на оркестъра е описана в книгата на д-р Галя Грозданова-Радева, тук е и Стефани Михайлова, съдействаща за съставянето и представянето на книгата:

публикувано на 11.10.25 в 15:00
Теодор Траянов и Вера Балабанова

Адресите на любовта – Теодор Траянов и Вера Балабанова

Преводачката и журналистка Вера Балабанова е последната жена в живота на поета-символист Теодор Траянов. Тя остава с него до кончината му, въпреки че той редовно я води на гроба на голямата си любов, актрисата Дора Дюстабанова, и казва че иска да бъде положен до нея. Писателят признава пред своята Вера: „Не съм носил добро на жените, не съм…“..

публикувано на 11.10.25 в 14:00
Участниците - на финала

Историята на радиото оживява — 90 години БНР

От двора на БНР търсим 10 градски съкровища в интерактивната градска игра. Трудни ли са местата, които трябва да бъдат открити? С нас е и водещата в "Легендите на София" Магдалена Гигова. Нейна е идеята участниците да си включат крачкомерите и да не тичат, за да не се объркат с участниците в маратона.

публикувано на 11.10.25 в 09:54

Пътешествия в музиката на Средиземноморието

Отличителна черта на най-стария музикален фестивал у нас – „Варненско лято“ е международния симпозиум , който за шеста поредна година събира изтъкнати европейски музиколози в морската ни столица със специално подготвени доклади. Досегашният път на темите, провокирали създаването на доклади минава през теми като „ Творческият процес през погледа..

публикувано на 11.10.25 в 09:00
Ларгото и сградата на Народното събрание

"Форум", 10.10.25: Политически обзор на седмицата

В последния работен ден от седмицата, темите от деня в предаването "Форум“ коментираха политическият анализатор и преподавател в НБУ Любомир Стефанов и Пламен Димитров от Българското геополитичиско дружество. Заедно с водещия Лъчезар Христов, се спряха на следните теми: - Политически обзор на седмицата - кризата с боклука и последствията след..

публикувано на 10.10.25 в 20:42

Започва машинно изкърпване на най-компрометираните участъци на пътя Вакарел - Белица

Преди седмица жителите на Белица излязоха на протест заради състоянието на пътищата в района. Пътната отсечка с дължина над 63 км свързва Софийска с Пазарджишка област, като е и най-пряката връзка между столицата и град Панагюрище. Освен това пътят свързва няколко села в района с по-големите населени места. По думите на шофьори и живеещи..

публикувано на 10.10.25 в 19:51