Известно е, че над половината от обработваемите почви в световен мащаб вече са деградирали, липсата на органично съдържание в тях ги превръща в пясък и вòди до редица негативни последици като недостиг на храна и вода, конфликти и миграция.
В Добруджа - житницата на България, вече има площи с толкова силно ерозирала почва, че реколтата е спаднала с над 70%.
Производството на храна е пряко свързано със здравето на почвата, a методите на съвременното земеделие я увреждат и тя постепенно губи своето плодородие.
В България вече има възможности да се прилагат множество решения и добри практики по този проблем. Те биха помогнали да се възстановят ерозиралите почви, да се подобри качеството на храната, да се възстанови биоразнообразието и да се намали използването на химични препарати.
▲Технологиите в земеделието навлизат по много пътища
За проблема трябва да се говори, а решаването му минава през всички нива - от земеделците до политиците, за да се промени начинът на работа с почвите, заяви пред Радио София Николай Генов, председател на кооперация "Хранкооп".
„Почвата има нужда от разнообразие, да сеем и покривни култури. Трябва да спрем да я тормозим и да я оставим покрита с растителни остатъци. При здрава почва няма нужда от препарати, а плодовете са по-богати на хранителни стойности“, смята Александър Китев. Той обработва 10 хиляди декара земя и от 10 години в неговото стопанство се прилагат практики, които опазват почвата. Китев е председател на Браншовата асоциация на българските земеделци, които работят по технологията No-Till , или обработка на почвата без оран.
Невена Николова присъства на форума “За почвите, климата и хората” и предлага допълнителна актуална информация по темата.
Чуйте.
12-годишно дете е с порезна рана след инцидент с осмокласник в софийско училище. От СДВР потвърдиха пред БНР за случилото се. Инцидентът е станал около 10 часа в училище в квартал "Христо Ботев". На място е изпратен екип на полицията. Случаят се изяснява.
Две премиерни прожекции ще има българският филм "Майката на Роза" в кино "Одеон" този четвъртък (23 октомври). Режисьор е Камелия Петрова, а сценарият е написан от актрисата Лора Декова. Оператор е Кирил Проданов, познат от "Ирина", "Клопка", "Три дни в Сараево", "Мрак" и други. "Актьорството е първото ми амплоа – не само не забравя..
Специалисти от Клиниката по дерматология за поредна година ще бъдат част от националната кампания “Отново в кожата си“, подкрепена от Българското дерматологично дружество, съобщават от Военномедицинската академия. В рамките на инициативата медиците от болницата ще извършват безплатни консултации през месец ноември, за които е н еобходимо..
Със златен приз “Лекар на годината 2025“ беше отличен проф. Николай Габровски. Наградата беше връчена от вицепрезидента Илияна Йотова, която присъства на Наградите на Българския лекарски съюз за принос в медицината. Церемонията по награждаването се проведе в Националния исторически музей снощи, съобщават от БЛС. Проф. Габовски е началник на Клиниката..
Студенти от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) са разработили концепции за останките на вила "Рустика", която се намира точно зад бл. 23 в кв. "Стефан Караджа" на район "Подуяне". Концепциите и идеите как миналото може да се вплете в съвременната градска среда ще бъдат представени на 22 октомври от 18:00 ч. в..
Продължава работата по ремонта на настилките около трамвайното трасе по бул. “Янко Сакъзов” в столичният район “Оборище”. Проектът включва два участъка от ул. “Сан Стефано” до бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” и до ул. “Кракра”, с около 700 метра дължина. Предвижда се да бъде подменена 4000 кв. м настилка, като старият асфалт ще бъде сменен с нова..
Предвид интензивното застрояване в ж.к. "Малинова долина" през последните няколко години, е необходимо да бъде обезпечен с градски транспорт този нов квартал на града. Така пишат Виктор Чаушев - зам.-кмет, направление "Транспорт и градска мобилност", Петко Горанов - кмет на район "Студентски" и общинският съветник Симеон Ставрев в..
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали