Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Данните от две изследвания на общественото мнение сочат, че

Българите вярват в демокрацията, но не и в еднаквото прилагане на законите за всички

Даниел Смилов
Снимка: БГНЕС

Голяма част от българските граждани вярват в демокрацията и подкрепят евроатлантическата ориентация на страната. Въпреки това, мнозинството от тях нямат доверие на институциите и закона. Това стана ясно от две изследвания на общественото мнение, осъществени от Институт „Отворено общество – София“ в партньорство с Център за либерални стратегии, проведени на терен от „Алфа Рисърч“ през 2021 г. и 2022 г. Данните от проучването "Демокрация и гражданско участие. Обществени нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2021–2022 г." бяха представени от Даниел Смилов и Георги Стойчев.

Мнозинството български граждани - 56% през 2021 г. и 52% през 2022 г., са съгласни, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната.

Последните две години са безпрецедентен период в българската демократична история, затова беше важно да направим това изследване, каза в предаването „Радиокафе“ политологът Даниел Смилов – програмен директор на Център за либерални стратегии.

„В това, което излиза има добра новина – българите не са загубили вяра в демокрацията. Дори за 2021 г. има рекорд за последните десетина години във високо доверие в демокрацията като форма на управление. Демокрацията българите я виждат като най-добра форма на управление и безалтернативна. Не чак толкова добрата новина е, че българите като цяло са недоволни от начина, по който страната се управлява. Всички индикатори, които мерят оценката, която гражданите дават за управлението, са с доста ниски стойности и се влошават, особено през 2022 г., което не е голяма изненада заради избухналата война в Украйна, съпътстващата инфлация - хората за разбираемо притеснени“, добави Смилов.

По думите му, фактът, че не може да се създаде трайно парламентарно управление в България също води до разочарование у гражданите.

За периода от 2015 г. до 2018 г. има сериозен спад на демократичните показатели, обобщи Даниел Смилов.

„Към 2021 г. надеждите са високи и имаме подобряване на повечето от показателите и това е свързано с политическите промени, които настанаха. През 2022 г., нашият терен беше точно по времето, когато падаше правителството на Петков и има разочарование в резултатите“, каза политологът.

Изследването сочи още, че няма позитивна промяна по отношение на еднаквото прилагане на закона. Обществената оценка остава изключително ниска - едва 7% смятат, че законите се прилагат еднакво за всички през 2021 година, при 8% през 2018 г.

За първи път изследването представя и детайлни данни за популистките нагласи сред избирателите в страната. Процентът на гражданите, които смятат, че в Народното събрание има поне един депутат, който ги представлява нараства от 21% през 2018 г. до 28-29% при изследванията в периода 2021-2022 година. Въпреки това, по-голямата част от гражданите продължават да се чувстват непредставени в парламента.

Намалява и доверието към телевизиите като основен източник на информация - от 81% през 2015 година до 42% през 2022 година.

По публикацията работи: Полина Начева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Симеон Карпузов

Още преди да навърши 30 г., Симеон Карпузов регистрира патент за иновативно научно откритие

Симеон Карпузов, изследовател в екип "Дигитално здравеопазване" в институт GATE, е отличен в категорията “Наука, технологии и здравеопазване” на класацията „30 под 30“ на Форбс. Той е единственият учен сред младите умове, революционализиращи бъдещето, с вече регистриран патент за иновативно научно откритие в полза на хората и грижата за тяхното..

публикувано на 19.12.24 в 17:55
Очакванията

Щастливите и нещастните българи са точно колкото бяха преди година

Близо 2/3 (64%) от българите са били щастливи през 2024 г., отрицателно отговарят 26 на сто в традиционното за края на годината проучване на "Тренд". Личния живот, семейството и социалния кръг, работата са основни фактори, формиращи чувството за щастие , коментира пред БНР-Радио София социологът Евелина Славкова , съосновател на..

публикувано на 19.12.24 в 17:17
Силвия Георгиева

Силвия Георгиева: Прекрояването на районите за планиране не бива да прекъсва изградените връзки

Районите за планиране съществуват от 2000 г. и имат статистическа функция. Последната промяна е направена през 2007-а. Тези райони няма териториален център и административно ръководство, а са обособени по критерии на Евростат за сравнима информация в ЕС и служат за разпределение на средствата от еврофондовете . Това припомни пред..

публикувано на 19.12.24 в 15:40
Диян Стаматов

Диян Стаматов: Очакваме регулацията на мобилните телефони в училище на ниво ЕС

Децата нямат изградено критично мислене, но случаите на инциденти след видеоклипчета в TikTok изважда на дневен ред необходимостта от някакви ограничения. Всяка регулация среща съпротива, но подрастващите трябва да свикват да се съобразяват с правила. Предизвикателства има във всяко училище , във всеки клас. Последното със скоковете..

публикувано на 19.12.24 в 15:06
Маестро Владимир Кираджиев

Симфоничният оркестър и Смесеният хор на БНР с концертно изпълнение на операта "Порги и Бес"

Концертно изпълнение на операта "Порги и Бес" от Джордж Гершуин ще представят предколедно Симфоничният оркестър и Смесеният хор на БНР на 20 декември от 19.00 часа в зала "България". Солисти са Юи Футаеда (сопран), Стефани Кръстева (сопран), Михаил Михайлов (тенор) и Матеус Франка (бас). Гост-диригент е маестро Владимир Кираджиев . Според..

публикувано на 19.12.24 в 14:18
Кметът на гр. Нови искър Владислав Владимиров

Кметът на гр. Нови искър с амбициозната цел до 4 години да отворят 4 детски градини

Подадени са документите за финансиране от Министерство на регионалното развитие и благоустройството на банята в квартал “Кумарица” на гр. Нови искър. “Пуснахме поръчка за конструктивно обследване на сградата и двама независими инженер - конструктори дойдоха на място и излязоха с доклад, че сградата е силно компрометирана, увиснала е плочата, има..

публикувано на 19.12.24 в 13:14

Предлагат в Кюстендил училищата и детските градини да плащат такса "смет"

От следващата година такса "смет" в Кюстендил да плащат училищата и детските градини, храмовете, държавните и общинските сгради, които бяха освободени досега. Предложенето трябва да бъде гласувано от съветниците на заседанието, което започва в 14 ч. днес.  Кметът на общината инж. Огнян Атанасов, който е вносител на предложението, мотивира..

публикувано на 19.12.24 в 11:48