В навечерието на 2023 година обществените очаквания по света са необичайно разнообразни и светът изглежда много по-малко обединен, отколкото при предишни години. Песимизмът преобладава, икономическия просперитет изглежда невъзможен, а страховете от употреба на ядрено оръжие са на безпрецедентни нива.
Въпреки че традиционно възприятията за лично щастие преобладават, светът като цяло декларира и по-малко индивидуално щастие. Това са някои от изводите в изследването на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ – изследователската традиция на последните десетилетия, която отново включва и България.
„Тежката година, която изпращаме, оказва влияние и върху надеждите за по-добро бъдеще, за по-добър икономически просперитет“, коментира пред Радио София Яница Петкова от „Галъп“.
2023 г. идва с по-скоро песимистични очаквания. По-малко от една трета (31%) от респондентите вярват, че 2023 г. ще бъде по-добра от 2022-ра. 34% споделят противоположното мнение, а 27% вярват, че 2023 г. ще бъде същата като предишната.
"Ако проследим резултатите от последните няколко години, ще видим, че светът изглежда посърнал. В края на 2021 година надеждите бяха свързани с преминаване на пандемията, с възстановяване на икономиката. За съжаление през 2022 г. светът не стана по-обнадежден", коментира Петкова.
На върха в класацията по оптимизъм със страни като Нигерия, Пакистан, Казахстан, Филипинитеи Индия. Топ 5 песимисти включва само държави от Европа: Полша, Чехия, Сърбия, Франция и Италия. Хубавото е, че българите този път не попадаме сред първите 5 на тази класация, а това често се случва.
Ръст на негативните нагласи се забелязва и в големите страни като Съединените щати и Русия.
Според отчетения индекс на щастието, изследването показва, че страни на Изток и на Запад са сред топ 5 най-щастливи нации: Филипините, Мексико, Малайзия, Афганистан, Еквадор, Япония и Казахстан.
Най-нещастните страни са разпръснати из целия свят: Армения, Кения, Хонконг, Аржентина, Турция и Молдова. Дори и при тях обаче индексът е положителен.
Пет на сто от българите са признали, че са много щастливи, 38% - щастливи, а 11% – нещастни или много нещастни. 42 на сто са в средата.
В сравнение с миналата година, нещата с обществените нагласи са по-добре. Поне няма ръст на песимизма и това условно можем да приемем за нещо положително“, допълни Яница Петкова.
Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век? Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..
Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..
Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..
Сигурна съм, че всички са чували името на Найден Геров: възрожденец, писател, езиковед и фолклорист. Делото на неговия живот е „Речник на българския език“. А жената на неговия живот е Мария, също от сой. Потомка на рода Пулиеви и Евлоги и Христо Георгиеви, сродена с даскал Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев. Т я също блести със собствена светлина..
Лора Младенова oт „Невидими животни” за благотворителния концерт-протест срещу насилието над животни , събиращ българските изпълнители на Благотворителен концерт-протест срещу насилието над животни събира българските изпълнители на 18 май от 18:00 часа в Концертната зала на Военния клуб в София с вход свободен: "Идеята дойде от певицата Тина, към..
Славея Сурчева ни кани на поредната „Нощ на музеите“ в НВИМ с атрактивна програма и вход свободен за външната и постоянната хронологична експозиция. В късните часове на деня посетителите ще имат възможността да разгледат една от най-богатите музейни колекции в страната и да съхранят този спомен със селфи в специално обособен за целта кът. Екипът..