Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Позитивният инат на един ректор

Проф. Ивайло Копрев, Ректор на МГУ
Снимка: Лили Големинова/Радио София

70-години МГУ в разговор с неговия ректор проф.Ивайло Копрев:

"Имаме чуждестранни студенти от над 15 държави. Преди промените, университетът е готвил кадри за Латинска Америка, Африка. Сега продължаваме в тази насока. Ние обучаваме саудитски кадри в минно инженерство. На практика има само още 3 такива университети в Европа. Обединихме се, за да можем да взимаме европейско финансиране. В Полша и Финландия университетите станаха факултети - много по-трудно може да им се разбере спецификата. Екологът, завършил МГУ знае как да разрушава, но и как да възстановява природата.

Много се гордеем с личната си връзка със студентите, знаем ги поименно и всичките им проблеми. Важно е те да се почувстват като част от една общност. Те се обучават да работят в много рискова среда. Обучаваме ги, че не е проблем, да не можеш да решиш един проблем - трябва просто да се обадиш в МГУ!

Началото ни е в 40-те години на миналия век. Но още през Средновековието, като се сключвали мирни договори, залогът е бил минният инженер, който се е давал на съседното кралство. Първите закони са свързани с минното дело.

Ще празнуваме 70-та си годишнина през цялата година, двата пика са свързани с патрона ни Св.Иван Рилски, освещаването на параклиса с неговото име на 12 юни и патронния ни празник на 19 октомври. Имаме традиция на отворените врати.

Справяме се доста добре с европейските проекти. Работим в тясно сътрудничество със суровинния бизнес. Нашите знания са много добре приети в ЕС. Ние сме равноправни партньори. Поставихме стандарта първата защита да се мине само от една четвърт от студентите. Те имат 100% реализация. Опитваме се да върнем патриархалния вид на образованието. Повечето от студентите ни идват от най-бедните краища. Хората ни вярват. България е минна държава и имаме дан с качествените ни инженери. Наградата за иновация Джон Атанасов сега се спечели от наш представител. Вече миньорската професия не е сред опасните.

Дядо ми е започнал да разработва находището в Илинденци, най-голямото в Европа за мрамор. Тук работим с двете най-големи богатства - хората и полезните изкопаеми. Станах най-младият професор в нашето направление. Всеки ден трябва да се учи. Студентите ни идват от бизнеса, практиката им е по-добра. Това е огромно предизвикателство. Инженерът трябва да даде дългосрочните решения. Преподавателите ми казваха, че грешките ми ще ги открие някой след 50 години.


Подводният добив вече стига до 4000 м дълбочина. Логично е да има повече подводни богатства. Търсенето на суровини води до увеличаване на добива им, сегашните не стигат. Ако трябва Великобритания да се запълни с електромобили, са нужни още 7000 мини за мед! Целите са възможни след планирана и качествена работа. Долният процент на метал в находищата преди 20 години бе 1%, сега е 0,1%. Вчерашният отпадък е суровината ни днес.

Имаме 75 докторанта и 18 професора, пирамидата при нас е правилно построена. Работим дългосрочно. Егото ни е на ниво наследниците ни да станат по-добри. Разчитаме на нашите доайени.

Като се събрахме как символно да отбележим годишнината, решихме да е с малък храм. За 10 месеца бе построен и пренесохме 46-те му тона от Солун, препятствията ни направиха по-силни, бе инженерно предизвикателно. По пътя работеха бивши мои студенти и ни пращаха снимки - "професоре, храмът Ви мина оттук!" В момента е вграден в парка и като че винаги е бил там. Храмът е направен с дарението на всеки преподавател и студент.


Като ректор трябваше да надграждам, образованието не търпи резки промени. Приети сме като равни, академичната свобода е най-доброто, но и най-страшното. Стажовете сега започват от 1 курс. Сега имаме само 5% случайно попаднали, минавайки през стажантските програми, студентите знаят за какво са тук.

Всеки теоретичен проблем се пречупва през практика. Задачите се решават в неопределена среда, всеки ден е различен и е предизвикателство. Нашият университет осъществява момчешката мечта да си играеш с багерчета и камиони. Всичко започва с това да знаем какво и как да извлечем от земята, безопасно, да му дадем добавена стойност. Даваме на студентите инструментите, фокусирани в индустрията, но знанията им позволяват да работят каквото си искат. 

В Кърджалийския ни филиал имаме симбиоза между специализирано минно образование и граждански специалности, 52-мата студенти са оттам. Хората получават достойно заплащане. Работим за откриване на филиал в Бургас, тази есен ще го открием. Университетът е силен там, където са специалистите. Югоизточна България има нужда от нас, сондирането на добив на нефт и газ е въпрос на позитивен инат от нас.

Имаме сериозни амбиции да привлечем топ учени от цял свят, да привлечем външни студенти, имаме доверието на минната индустрия. Външните преподаватели биха били доказателство, че сме толкова добри, че те искат да дойдат при нас. Специалистите ни са признати навън и тук. В момента имаме 12 наши топ-мениджъри в Австралия. В Уелс са мениджъри в консултантски компании. Всички големи чуждестранни минни компании у нас имат не-повече от 1% чужденци. Студентите са вътрешно убедени и са ключ към успеха ни в кандидатстудентската ни кампания. 300 от 317-те ни нови студенти дойдоха на първо класиране.


Една от най-интересните екшън-професии е ръководител взривни работи, управляваш неуправляемия взрив. Специалните зрелищни събаряния в градска среда също са наше дело. На практика всеки строителен обект е и благодарение на специалисти от МГУ. Имаме слоуган "над земята не е интересно". Като се спазват природните закони, нещата се получават. Трябва да се работи екологосъобразно, това е устойчивостта. Бъдещето е, да добиваме умно суровините."





По публикацията работи: Людмил Фотев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Форум", 07.01.25: Парламентът стартира работа в условия на несигурност

Коментатори във "Форум" във вторник бяха  Добромир Живков от Маркет линкс и Пламен Димитров от Българско геополитическо дружество.  Заедно с водещия Лъчезар Христов, част от темите, които дискутираха бяха: 2024 г. и 2025 г. - равносметка и очаквания Парламентът стартира работа в условия на несигурност и неизвестност за бъдещо правителство..

публикувано на 07.01.25 в 19:19

Какво можем да направим с коледните подаръци, които не желаем да задържим?

Какво можем да направим с коледните подаръци, които не желаем да задържим? Този въпрос си задаваме често, когато за празниците сме получили нещо, което вече имаме, нещо, от което не се нуждаем или просто не ни харесва. Една от възможностите е да върнем в магазина подаръка, който сме получили. Когато стоката е закупена през електронен магазин,..

публикувано на 07.01.25 в 18:32

В Боянската църква е първият стенопис с лика на Св. Иван Рилски

Боянската църква безспорно е сред историческите светини, с които разполага страната ни и това е оценено още през 70-те години на ХХ век от ЮНЕСКО. Църквата продължава да бъде реставрирана и да се съхранява по изключителен начин заради изключително ценните стенописи, които притежава. Църквата е построена през 1259 г., свързвана е със севастократор..

публикувано на 07.01.25 в 18:31
Диригентът Иван Стоянов

Как диригентът Иван Стоянов “спаси” артефакт от Микенската цивилизация

Диригентът и преподавател в Националната музикална академия Иван Стоянов е родом от Габрово, но е “присаден” в София. Казва за себе си, че е болезнено свързан с природата и обича да прекарва времето си далеч от града, като дори препоръча на софиянци да опознаят Стара планина, защото според него всички ходят на Витоша или Люлин планина, но Балканът не им..

публикувано на 07.01.25 в 17:41
Проф. Радостина Александрова

Проф. Радостина Александрова: HMPV е с нас отдавна, няма място за паника

Сериозен ръст на случаите на човешки метапневмовирус (HMPV) се наблюдава в Северен Китай. Място за паника няма, каза пред Радио София вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. По думите й, вирусът е познат на човечеството отдавна, но е идентифициран едва през 2001 г. "Той произлиза от един подобен птичи метапневмовирус. Смята се, че..

публикувано на 07.01.25 в 16:49

Какви са икономическите предизвикателства пред страната ни през 2025 година?

За икономическите предизвикателства пред България през 2025 година, представи своята прогноза икономистът Стоян Панчев, председател на Българското либертарианско общество, основател на Експертен клуб за икономика и политика. Какво да очакваме за доходите ни? Каква е прогнозата за икономиката ни през настоящата година и колко близо ще сме..

публикувано на 07.01.25 в 15:55

Кръгово кръстовище ще облекчи трафика в един от най-натоварените райони в Перник

Кръгово кръстовище ще разтоварва трафика в един от най-натоварените райони в Перник. Пътното съоръжение ще бъде изградено при пресичането на улиците "Владайско въстание” и "Димитър Благоев”. Улица "Димитър Благоев" е основна пътна артерия в Перник, свързваща кварталите "Църква” и "Изток” и републиканския път за Кюстендил, а ул. "Владайско въстание”..

публикувано на 07.01.25 в 14:53