Съм, правя, имам… Кой съм аз като родител и какво правя за децата си?

Защо ми взе Спайдърмена, сега ще ти счупя Барбито, ще те набия… 

Неизбежните скандали, съревнования и сравнения между децата ни – независимо дали са брат и сестра, две момичета, или пък две момчета.

А ние като родители какво правим, чия страна заемаме, решаваме ли спора, или го замитаме, или пък още по-далеч стигаме като насърчаваме едната от двете страни в спора.

"Съревнованието е кодирано в гените ни, защото на чисто еволюционно ниво ние сме създадени да се борим, да се възпроизвеждаме, за да продължим живота си напред", обяви в "Късното шоу" на Радио София Анита Гергова от Асоциация "Осъзнати родители" (▼).

По думите ѝ родителското сравнение между децата ни винаги съществува, но въпросът е: Как да го използваме, за да може те да се развиват?

Според Гергова схващането да говорим на децата си като на възрастни е погрешно и неправилно.

"Така ние не подпомагаме детето, защото има неща, които чисто физиологично у него не са се развили. Все едно – едно тригодишно да разбира правилата за движение на пътищата, затова ние родителите трябва да се научим да говорим на едно дете според възрастта и етапа му на развитие", настоя тя.

Лекторът допълни, че е напълно нормално братя и сестри да не се харесват помежду си, както са и в правото си да го изразяват гневно, а и на глас, но за да се научи това дете да се справя с гнева си, още в ранна възраст, ние възрастните трябва да му преведем какво стои зад обидната дума, а и да го научим как да го стори по друг начин, за да може и другата страна да го чуе и най-важното да го разбере.

"Родителите не трябва да се закачаме за обидните думи между децата ни: Остави ме намира! Разкарай се!… Ние родителите обикновено отвръщаме: Оправете се, нали сте брат и сестра? Така замитаме проблема под килима, а там са бабуните и може да се спънем в тях и да паднем", категорична е Гергова.

Според нея детето насилник пренася модела в градинката за игра, в забавачката, в училище, защото то не знае как по друг начин да реши конфликта и той има една единствена стратегия – бий се.

"Тук е мястото на осъзнатия родител да му обясни, че с думи може да бъде решен всеки един спор, всеки един конфликт", допълни тя.

Съветът ѝ:

Съм, правя, имам… идеята е кой съм аз като родител, в момента. Какви действия правя и какъв резултат имам. Това ли искам за моето дете, за мен, а и това ли ще помогне на детето ми да бъде такова, каквото аз искам - щастливо, уверено… Когато накараш един човек да отговори на тези въпроси – именно това води до осъзнаването му като родител.

"А осъзнатият родител е този, който греши, който вижда грешката си, но и търси начините да се подобри", заключи Анита Гергова от Асоциация "Осъзнати родители".

Цялото интервю с нея може да чуете тук: