Има много и най-различни фестивали – театрални, филмови, кулинарни…
За ролята на фестивалите като част от културния, обществения, социалния и икономическия облик на страната и дигиталните перспективи пред тях, разговор с председателя на Българската фестивална асоциация Васил Димитров, гост в предавнето „Ритъмът на столицата“.
„Има и фестивали основаващи се най-вече на елемента на фестивала да забавлява – фестивал на ракията, на чушката, на домата…“, отбеляза той. По думите му, това не е нищо страшно, но е редно да има една класификация на фестивалите.
„Асоциацията, която аз представлявам, членуват фестивали, които са с артистична насоченост. Ние много държим да се казва това, че тези фестивали са част от културата на България, както и на всяка една държава, където има фестивали от този тип, защото те осигуряват достъп до култура, до изкуство, осигуряват работни места, един доста сериозен сектор, който дава работа на артисти, музиканти, доброволци, млади хора, студенти. По този начин, освен културна стойност, тези фестивали имат и икономическа такава", отбляза той.
По думите му, самото движение около такова събитие, каквото е фестивала, осигурява наемане на жилище, ползване на транспорт, храна, има цели градове в света, в Европа, на които икономиката им се базира основно на фестивалите – Единбург е един такъв град, посочи той.
Фестивалите осигуряват връзка на публиката с артистите
„Те осигуряват такава връзка с нетрадиционно представени артисти в градовете, където се провеждат фестивали. Защото фестивалът си поставя за цел да представи най-новото, най-интересното, което е не само на местна почва. Той се опитва да привлече на българска сцена артисти, които са от световна величина, да накара публиката да се пренастрои, да си премери критериите, за да може да бъде адекватна към този вид изкуство в България“, подчерта той.
По думите му, самите български представители на този вид изкуство вдигат своите критерии, което осъществява връзка между българските и световните сцени.
По-гъвкави и по-дигитални след пандемията
Българската фестивална асоциация започна проект за дигиталните перспективи на фестивалите, финансиран от НФК по програма „Публики“
„Той цели да усъвършенства уменията на тези фестивали, с които ние работим, за да могат да контактуват с публиката по възможно най-добрия дигитален начин“, посочи той и поясни, че вече има създадени фокус групи в няколко града на страната с партньори и членове на фестивалната асоциация.
„Целта беше да разберем как хората се информират за фестивалите и как самите фестивали по-успешно да реализират тази комуникация с публиката“. Той допълни, че данните от фокус групите вече са събрани и се анализират.
Новите възможности в дигиталното пространство
„Публиката има нужда от директния контакт. Енергията, която се предава от артиста, от сцената, към публиката в залата е нещо, което се губи в дигиталната среда. Това не е моя изследователска тема, но аз лично съм то усетил и виждам как публиката се връща в залите и пие от изворчето, жадна за истинското изкуство“, каза още Васил Димитров.
С включване по телефона потърсихме експертно мнение по темата за дигиталните перспективи на фестивалите, от госпожа Нелина Църова - директор на дирекция "Култура, туризъм и международни дейности" град Велико Търново. Чуйте я!
.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..
Мокър сняг
Дъжд / Сняг
Облачно
Сняг