Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Адриан Николов: МРЗ трябва да зависи не само от средната, а и от други индикатори

Адриан Николов
Снимка: Личен архив

През последните години идеята за създаване на европейска минимална работна заплата (МРЗ) става все по-привлекателна като полезен инструмент за осигуряване на справедливо заплащане и социално включване.  Поради национални традиции и правни рамки, нивата на МРЗ се различават значително и оставят много работници незащитени.

В България през юли 2022 г. МРЗ е била едва 363 евро, докато в Люксембург е стигала до 2313 евро на месец.

Европейските институции постигнаха споразумение по текст на директива през юни 2022 г. и беше прието от Съвета на 4 октомври 2022 г.

Съгласно новите правила определянето на МРЗ остава национална компетентност, но сега държавите членки ще трябва да гарантират, че техните национални МРЗ позволяват на работниците да водят достоен живот, като се вземат предвид разходите за живот и по-широките нива на заплащане.

Държавите членки разполагат с 2 години - до 15 ноември 2024 г., за да осигурят съответствие на националните мерки с новите правила.Бюрото на Европейския парламент в България, заедно с бюрата на Европейския парламент в Унгария и Германия, организира медиен брифинготносно Директивата за адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.

В последните си дни Народното събрание прие транспонирането на европейската Директива за обвързване на минималната работна заплата със средната. Решението ще влезе в сила през 2024 година.

 „Острите и агресивни реакции на работодателите гледат по-скоро в бъдещето - там са заключени повечето рискове от прилагането на тази политика. Ако средната заплата, с която в момента я обвързваме, се движи много бързо, МРЗ ще започне да препуска. Хубавото е, че този път не чакахме събитията да ни догонят, а започнахме по-рано дискусията и въвеждаме мярката, която е неизбежна. ЕК не дава голям избор“, коментира пред Радио София Адриан Николов, експерт в Института за пазарна икономика.

По думите му, в България всяко увеличение на доходите за 2023 година с коефициент, който е под 17% - колкото официалната инфлация за 2022-ра, би означавало на практика намаление на заплатата от гледна точка на покупателната способност.

„Ако трябва да търсим начини да се подобри този модел, който в момента се въвежда, може би трябва да добавим към средната заплата други индикатори. Например коефициент, отчитащ официалната инфлация е много подходящ, тъй като той на практика измерва и покупателната способност на доходите; динамиката на пазара на труда, работната заетост, общата икономическа динамика и др.“, каза още Николов. И обърна внимание, че увеличаването на МРЗ не означава непременно автоматично индексиране на заплатите на останалите служители.

Нашата инфлация почти никак не е повлияна от промените на доходите на домакинствата и по-високите заплати в последните години. По-скоро е обратното – заплатите догонват.

Чуйте разговора на Антония Каменичка.

Още по темата:

По публикацията работи: Георги Нейков

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Форум", 19.02.25: Референдумите не са панацея, но стават за "дъвка" на популисти

В средата на седмицата коментаторите Елена Дариева и Светослав Живков разговаряха по темите: Управление във време на демокрация . Избори. "Референдумите не са лек за всякакъв случай. Но стават за "дъвка" на популисти." Особености на национални и местни допитвания – финансиране, изисквания за избирателите, провеждане. Социологическите проучвания..

публикувано на 19.02.25 в 18:25

Автоинструктори са недоволни от промените в шофьорските курсове

В присъствието на журналисти днес бяха разяснени част от проблемите за бранша на автоинструкторите, обучаващи нови водачи на моторни превозни средства (МПС). По думите на председателя на "Българско обединение на шофьорите" Христо Радков , вината за неправоспособните шофьори на пътя пада върху обучаващите ги, когато изпитът пред..

публикувано на 19.02.25 в 17:35

За 60-годишнината си Театър София ще бъде с обновена сграда и зала

Заради проточилия се основен ремонт на Театър София , актьорите от трупата му продължават да изнасят представления от своята програма на други столични сцени – във Военния театър, "Сълза и смях", " Théatro отсам канала", в Младежкия театър "Николай Бинев". Надеждите и очакванията и на състава на театъра, и на почитателите на Мелпомена, са..

публикувано на 19.02.25 в 16:55

Танцовият спектакъл "Алиса в страната на чудесата" с премиера в Музикалния театър

Вдъхновена от шедьовъра на Луис Карол "Алиса в страната на чудесата“, режисьорът и хореограф Анна Пампулова създаде своя сценична интерпретация на любимата на много поколения книга. Премиерните дати на танцовия спектакъл на Балет "Арабеск" са на 21.02.2025 г. и 1.03.2025 г. в Националния музикален театър "Стефан Македонски". Музиката е на композитора..

публикувано на 19.02.25 в 16:46
Петър Мишев

Петър Мишев, КНСБ: 5% не осигуряват ръст на доходите, а покриват само инфлацията

Заложеното в проектобюджета не отговаря на исканията и очакванията от страна на КНСБ за ръст на възнагражденията в обществения сектор . Заложените 5% биха покрили само инфлацията. Това коментира пред БНР-Радио София Петър Мишев , икономически анализатор в Института за социални и синдикални изследвания и обучения към КНСБ. Той..

публикувано на 19.02.25 в 16:28
Нели Керемедчиева

Фестивалът "Възможното образование" поставя на фокус човеколюбивите практики

Фестивалът “Възможното образование“  се завръща с пълно издание  от 2020 година насам, в Червената къща, а фокусът му е върху човеколюбивите образователни практики от България. За образованието, но не за невъзможните, а напълно обозрими, нови и съвсем възможни хоризонти, които се откриват пред него,  е акцентът на разговора с Нели..

публикувано на 19.02.25 в 15:36

Време е за актуализация на Наредбата за храненето на деца и ученици

Нова наредба за здравословно хранене на учениците предлага за обществено обсъждане Министерството на здравеопазването. Сега действащата е от 2009 г. През 2018 г. специалистите са преработили Наредбата за физиологичните норми и това налага промени в други документи, свързани с храненето на деца в ясли, градини и в училищна възраст...

публикувано на 19.02.25 в 14:50