Според проучвания, производството на облекло е вторият по големина индустриален замърсител. Всяка материя има своя въглероден отпечатък върху климата в резултат на добив, енергия за производство, транспортиране, отпадъци. Затова се обръща все повече внимание върху регулирането на тази индустрия. Устойчивите практики са решение, с което всеки може да промени екологичния отпечатък.
Научната гледна точка по тази тема е на д-р Надежда Ангелова – главен асистент в катедра „Неорганична химия“ към Факултета по химия и фармация на СУ “Св. Климент Охридски”. Тя е част и от авторския екип на Климатека.
Свръхпроизводството и свръхконсумацията на различни текстилни материали, според нея е една първопричина, свързана с нуждата на човек да се облича и да изглежда добре.
„Има проучвания, които показват, че това как човек се чувства има пряко влияние от това как той изглежда. Облеклото е вид изразяване на идентичността, а всеки има нужда да се изразява по този начин, а същевременно, модната индустрия много се радва на това ние да се изразяваме чрез различни модни аксесоари, по възможност повече“, поясни още тя.
Стряскащи данни за модната индустрия и мащабите от нейното замърсяване посочват, че за последните 20 години, обемът на гардероба в световен мащаб се е увеличил с 400 процента и това е глобална тенденция, твърди Надежда Ангелова.
“С тези темпове не се знае точно докъде ще стигне замърсяването, защото всяка една продукция, след това има отпадък“, допълни тя.
Дали основният източник на този проблем са марките, които редовно предлагат нова продукция, чиито цени са приемливи?
„Там обикновено се използват по-нискокачествени материали, поради което те са с по-кратък живот. За съжаление, по последни данни над 80 милиарда модни дрехи се произвеждат на година и една част от тези дрехи се изхвърлят същата тази година“, каза д-р Надежда Ангелова.
Относно това какви са начините, чрез които модата замърсява, д-р Надежда Ангелова очерта 3 основни етапа – етап производство, транспорт и когато дрехата стане непотребна.
В разговора тя разясни подробно всеки един от тях, както и какво могат да предприемат модните индустрии, за да намалят негативното влияние.
Необходимо е да бъде направена оптимизация на процеса, а това е свързано с иновации, които да са по-щадящи и устойчиви, посочи тя.
Д-р Надежда Ангелова отправи и своя съвет към потребителите - за осъзнато и обмислено пазаруване на модни дрехи.
Другата гледна точка е тази на самата модна индустрия. Владимир Каралеев е млад български дизайнер, който от години живее и се развива в Берлин. Неговият бранд е малък, колекциите му са от подбрани платове, а мисълта, която влага в неговите продукти е насочена не само към твроческата му дейност, но и към грижата за природата. С Владимир поговорихме за неговото начало в модата и за важните теми като устойчивост и приросъобразния начин на работа в бранша.
"Нямам ясен спомен как съм започнал, имам ранни детски спомени за допир с платове и всичко ми се струваше съвсем спонтанно. Роден съм през 80-те и всеки шиеше сам заради ограничения достъп до модата през това време. Вкъщи винаги имаше една шевна машина. Баба ми шиеше, а леля ми носеше сп. "Бурда". Това бе различно от ежедневието и ми се струваше много интересно, а именно хилядите възможности, които един плат ти дава. В тийнеджърските години започнах с опитите да сътворявам дрехи, които после носехме на рейв партита през 90-те. Виждахме идеи от западните телевизии и ние сами ги реализирахме. След края на партито тези дрехи се разпадаха, защото не бяха ушити толкова добре, но на никого не му правеше впечатление. ", разказва с усмивка Владимир.
На 19 години Владимир заминава за Берлин, където успява да осъществи своята мечта, която е мислил за непостижима. Дизайнерът определя този град като синтез между всички области на културата.
"Много е важна средата, в която се намираш. Самата културна обстановка и градската среда са важни. Берлин беше достъпно пространство, в което можеш да градиш. Йерархията бе много по-различна от Париж и Милано, в Берлин нямаше правила, всеки изграждаше своя осбствена среда и в музиката, и в модата. Тук имаш чувството, че допринасяш с твоето творчество за развитието на града."
Една от темите, които вълнуват дизайнера е устойчивостта на модата и минималното замърсяване.
"Модата е световен замърсител, веднага след селското стопанство. Въпросът не е да спрем да консумираме, просто вече не можем да си позволим да изхвърляме. Трябва да се замислим какво правим и купуваме, защото по-голямата част от бързата мода не използва качествени материи, които да се разграждат и рециклират. Това е огромно проблем. Искам хората да се замислят, когато купуват неща, да оценяват качеството. Трябва да отделяме време и да се замисляме какво купуваме. Ние консумираме неща, които не можем да си позволим. Ограничени сме откъм ресурси. Все едно живеем на кредит, в един момент трябва да го изплатим, а природата и планетата нямат толкова ресурси."
Цялата тема може да чеуете в разговорите на Елена Пъневска.
Безплатните медицински прегледи за 150 деца от семейства с нисък социално-икономически статус и затруднен достъп до медицинска грижа от кв. "Факултета" в София и кв. 7 в Самоков започнаха, съобщиха от фондация "Здраве и социално развитие". Прегледите се извършват от д-р Красимира Байнова по график. Проектът "Лекар в квартала" се финансира по..
Глобалното затопляне влияе върху всички земеделски култури, включително и върху производството на кафе. "Съществуващите плантации за кафе стават свидетели на изменението на климата. Широко разпространените и предпочитани сортове като Арабика имат малка генетична база, което ги прави по-малко адаптивни към различни климатични условия...
Китайските онлайн платформи за търговия навлизат агресивно на европейския пазар, но понякога предлаганите продукти са със съмнително качество. Това, от една страна, крие риск за здравето на потребителите, а от друга компрометира установените вече в Европа, а и у нас устойчиви търговски практики. В дългосрочен план това е предпоставка за..
Първото след лятната ваканция заседание на Столичния общински съвет (СОС) минава с критики и решения в залата на ул. „Московска“ 33. В същото време пред сградата се събраха протестиращи граждани – жители на района около НДК, които настояват организацията на движение по бул. „Патриарх Евтимий“, „Витоша“ и „Фритьоф Нансен“ да се приведе в..
На 12.09.24 в ефира на Радио София ще се състои премиерата на новата песен "Последни дни" на музиканта Петко Славов. Тя се явява първи сингъл след излезлия преди две годни негов втори албум "Краят на една утопия". Гост музикант е барабаниста Мартин Профиров, аудиото продукцията е на Янко Генов. Песента излиза във всички стрийминг платформи на..
"Обрат в сюжета" е дебютният роман на Ралица Генчева, поетесата, минималист и основател на най-популярната книжна абонаментна кутия в България. Тя отбеляза, че пише от малка, но е използвала писането като начин да си излива емоцията, тъй като е чувствителен човек. Започнала е да пише по-активно в гимназията и 10 години по-късно е издала първо..
На 14 септември 2024 г. Френският институт в България отваря вратите си за посетители. Ще има светкавични курсове по френски език, игри, куизове, награди и още. Ще има и поредица от прожекции на български филми, която ще започне с филма "Януари" на Андрей Паунов, като входът за прожекциите е с билети. Подробности разказа Ромен Декроа, директор..