Щъркелът като родолюбец

Езерата Ахула са природни резервати, където обикновено изкарват зимата много прелетни птици. От 11 милиарда птички, които прелитат през зимата в топлите страни, половин милиард пристигат в Израел. Ще попитате дали сме видели птичите ята да се вият над градовете и езерата. Не! За разлика от над родината си, тук те не се сбогуват дълго и носталгично. Явно бързат към гнездата си. За повече подробности от тяхното щърково битие тук и за пътя им над моретата питаме Анат Кохва, една от изследователките на природата в малкото езеро Ахула:

"Най-напред да Ви поправя: птиците рядко, почти никога на летят направо над морето, макар,че това е най-прекия път. Заобикалят и летят над сушата. Не ги виждате, защото предпочитат нощните полети. Тогава са по-силни коридорите с топъл въздух, а те предпочитат да ги носят теченията. Пестят сили от размахване на криле. Щъркеловите ята са по-различни от другите. Те по- скоро приличат на “обществен транспорт“, отколкото на „организирано пътуване“. Вярно е че имат водач, но всяко семейство е „само за себе си“. Изминават по около 300 километра на нощ. Може да пътуват и до 40 дни, но България е близо и не им е нужно толкова време. Летят на 300-500 метра над земята, но при бури , могат да се издигнат и до километър и половина. За науката ,все още, е загадка как разбират кога да тръгнат и какъв точно да им е маршрута. Как знаят колко мастни и енергийни запаси да натрупат на телата си, така че да не бъдат прекалено тежки в началото на полета си. И в България и тук се поставят пръстени, (понякога с предаватели), за да се проследи полета им. Вече не поставаме знак ,че сме ги опръстенили в Израел, след като в една ,“вражеска на Израел, арабска старана“ разстреляха като „шпиони“ две млади орлета, пресекли границите. На тях намерили израелски изследователски пръстени. Вярно ,че не са били щъркели, но предпочитаме да не излагаме на опасност живота на обектите на изследване. А данните за техните полети са необходими и за осигуряване безопасност на въздухоплаването.

Преди половин век тек върлуваше малария. Държавата, в желанието си да се пресушат блатата, затрупа и нашите две езера. Всяка човешка намеса над еко-системата е опасна. В Галилейското езеро, което е малко по-на запад от езерата Ахула, остана без риба и се напълни с водорасли. Наложи се да възстановяват нашите езера, които са буферна и пречистваща зона на водата от река Йордан. Екоравновесието се възвърна. Възвърнаха се и прелетните птици, които се хранят с насекомите, с рибата и с планктона в езерата. Щъркелите „участват“ и в пролетната оран при нас. При обработването на земята, излизат на повърхностността мишки и други дребни животни. Щъркелите летят или вървят след тракторите и ги ядат. Хем те са доволни, хем селските стопани, за което това е био-защита на земята. 

Може да има израз „имаш мозък колко една чавка“, но всъщност птиците са доста умни при избора на пътя си за полет. Знаят къде по крайбрежието на Средиземно море има вода и къде храна. Предпочитат през зимата да се в Израел, където на практика няма ловци. Има теория ,че за посоката се ориентират по звездите. Освен белите щъркели, при нас зимуват и черни, а и твърде редките розови.

Има много легенди, свързани с щъркелите в цял свят. Най- разпространената е ,че носят бебетата. Наистина, те се завръщат в Европа през края на март и началото на април. Това са 9 месеца от юни - месецът, свързан с началото на кърската любов. В християнската вяра, щъркелът  символизира скромност и умереност и се свързва с евангелието: както Мария символизира раждането на Исус, така - щъркелите възвестяват идването на пролетта. Дори в християнска Европа гледали на щъркела като на поклонник, завръщащ се от Йерусалим. Той е и един от символите на Елзас и Лотарингия. Според етиопците щъркелът (а не гълъбът) е символа на мира.

Лично ние гледаме на щъркела като на родолюбец, който неизменно се завръща към своето гнездо в Европа. Моите родители са преселници от България. Много пъти са посещавали родината си след преселването. Разказвали са ни колко е било прекрасно детството им. Майка ми е живяла в дом с вътрешен двор, на чието място сега е зона Б-5. Там са играли децата, а бабите са варили в големи тави на дърва: лютеница, сладка, правили са туршии."