Защо България може, а още не е лидер в балнеологията

България има шанс да стане балнеолидер след направените инвестиции в курорти през последните 10 години, но ни трябва политическа воля и пари за инфраструктура, ребрандиране и реклама като място за целогодишен здравен туризъм.

Това изтъкна пред Катя Василева и Радио София председателят на Български съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПАТ) и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация д-р Сийка Кацарова.

По думите ѝ, държавата е длъжник на българина, който си плаща здравните осигуровки. По време и след ковид пандемията у нас не бяха направени инвестиции в профилактика и рехабилитация в здравните ни курорти.

„За това нямахме целеви инструменти и мерки, за разлика от Литва, Румъния, Словакия. Не са малко българите, желаещи да отидат на балнеопроцедури, например, но нямат възможности. РЗИ сигурно имат данни колко хора в страната страдат от постковид синдром. От програмите за профилактика на НОИ се възползват едва 45-50 хиляди души“, допълни д-р Кацарова.

Тя даде като добър пример практики в Чехия, Франция, Германия и уточни, че наши курорти вече работят с чужди здравни каси, а у нас хората трябва да имат връзки, за да се включат по програми на НОИ.

Как може да се ползват рехабилитационни програми – по клинична пътека или чрез НОИ, разясни д-р Татяна Ангелова, специалист по физикална и рехабилитационна медицини, експерт към БСБСПАТ.

По клинични пътеки мое да се отиде в специализираните болници за рехабилитация, които са на подчинение на Министерството на здравеопазването или са частни.

Голяма част от тези специализирани болници, разположени в различните наши балнеокурорти, приема и по НОИ програмите. Важно е да се знае, че от осигурителния институт може да се възползват предимно хора в работоспособна възраст и някои инвалиди.

Пенсионери могат да ползват подобни услуги чрез личните си лекари с талон №3 или талон №7 за хоспитализация в някоя от специализираните болници за рехабилитация във Велинград, Хисар, Павел баня или Кюстендил.

„Covid-19 показа пробойните на здравеопазването в България, които са и в рехабилитацията – посочи д-р Ангелова. – Имаме висока съдовата патология и смъртност, а не използваме всичките наши балнеоклиматични курорти за превенция на здравето. Цялата дейност на здравното министерство е насочена към болния човек, а не към профилактиката и превенцията, а тя е по-евтина и много ефективна при много от заболяванията. В това отношение сме длъжници на нашето население.“

Нямаме стратегия, която да определи според дебита на водата колко легла могат да бъдат обслужвани от съответната база в курортите.

Според специалиста, за да има благотворен ефект, престоят в балнеокурорта трябва да е поне 14 дни. У нас повече програми предлагат по-кратък период.

В Западна Европа престоят е между 18 и 21 дни.

Д-р Ангелова отбеляза още, че у нас здравните ни курорти са в екологично чисти райони - край морето, около или в планините. И е особено важно да използваме рационално тези богатства.

Японците, например са оценили и включили Родопите в световен каталог с места, които оказват благотворно влияние върху човека. Въздухът в тази планина е с високоотрицателна йонизация, фитонциди и билкови аромати.