България бележи сериозен напредък в последните години във внедряването на иновативни подходи в болниците, но по отношение на дигитализацията на здравеопазването страната ни все още е сред догонващите страни в ЕС и следващите години са ключови за наваксване. Това е един от изводите от конференцията „Иновации в болниците, апаратурата и медицинските изделия“, организирана от в. „Капитал“.
Дискусията стартира с темата „Иновации в хирургията“ на проф. д-р Никола Владов, началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във Военномедицинската академия.
„През последните 50 г. медицината преминава от индивидуален подход – базиран на колективен опит и без научно обоснован подход, към унифициран подход с мултидисциплинарни екипи, което подобрява много качеството. Преминава се към индивидуализиран подход, който води до допълнително прецизиране на терапията“, каза проф. Владов. Той даде пример с промяната на лечението на острия неусложнен апандисит в развитите страни – с антибиотици вместо оперативно. Днес в 90% от случаите острият панкреатит се лекува консервативно на база медицина на доказателствата.
Доц. д-р Петко Карагьозов, началник на Клиниката по гастроентерология в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“, представи иновациите в гастроентерологията, които вече са в практиката на неговата клиника. Те представляват минимално инвазивни ендоскопски техники при пациенти с едни от най-тежките заболявания – авансирали злокачествени тумори на жлъчните пътища, черния дроб, панкреаса, които не могат да бъдат оперирани. Сред тях са ендобилиарна високочестотна аблация, ендосонографски навигирана панкреасна радиофреквентна аблация, ендоскопска гастроентероанастомоза нови техники за дренаж на жлъчните пътища и панкреасния канал и др.
Като едно от условията за внедряване на иновации доц. Карагьозов посочи тясното взаимодействие между всички участващи специалности в болницата. „За да стане реалност иновацията, тя трябва да бъде възприета от всички. Пациентът е най-важен и всичко, което се прави, трябва да е свързано с по-благоприятни резултати за него“, каза доц. Карагьозов.
Д-р Асен Келчев, д.м.,началник на Отделението по кардиохирургия в „Аджибадем Сити Клиник - Сърдечно-съдов център“ представи „Иновации в кардиохирургията“.
Като задължително условие за внедряването на иновативни техники той определи екипа, който в ръководеното от него отделение е от 80 души. Миниинвазивни техники с цел по-добър терапевтичен резултат навлизат рутинно в практиката в областта на клапната хирургия и хирургията на аортна клапа. При аортната хирургия наскоро в болницата е извършена първата ендоскопска операция на аорта в България.
„Нашата грижа е осигуряване на модерна кардиохирургична помощ за пациента, като целта е тя да бъде с минимален риск и минимална хирургична травма – невинаги с минимален разрез, тъй като решенията за кардиохирургичното лечение са много по-важни от големината на разреза и пациентът се нуждае първо от перфектен резултат“, каза д-р Келчев.
Презентация на тема „Генна терапия в офталмологията“ представи проф. д-р Александър Оскар, д.м., началник на Клиниката по очни болести в УМБАЛ „Александровска“. Там прилагат иновативни терапии при 2 групи социалнозначими очни заболявания. Първата група засяга късогледството – растящ проблем в цял свят и у нас, особено сред децата. Основните рискови фактори за късогледство са работата в затворени помещения и прекомерната употреба на мобилни дигитални устройства от децата, а при двама родители с късогледство рискът за децата е 6 пъти по-висок, каза проф. Оскар. При такива деца се прилага терапия, която спира прогреса на късогледството.
Генната терапия е иновация в лечението на една от генните мутации, които причиняват рядкото заболяване амавроза на Лебер. В клиниката лекуват с много добри резултати 6 такива деца.
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..