Конференция търси решения за борба с дезинформацията и фалшивите новини

Изпълняват ли тук медиите достатъчно добре ролята си на филтър?

Във време, когато изкуственият интелект навлиза в информационното пространство, става все по-трудно да отсеем истината от лъжата и хибридната истина. Доказано е, че вече се пишат статии от изкуствен интелект, дори такива, които звучат като научни резюмета…

Представяме ви акцентите от конференцията "Замъгляване на истината, дезинформация в Югоизточна Европа". Една от дискутираните теми на нея е тази за фалшивите новини – колко трудно дори медиите ги разпознават и как понякога се случва те да ги предават нататъ,к и така информирането на обществото става още по-сложно.

В центъра на конференцията бе емоционалната и вярна реч на Георги Господинов.

Той направи паралел с някогашната пропаганда която беше лесно разпознаваема и неефективна:

 "От друга страна, тя създаде трайно недоверие в публичното говорене, недоверие в собствените държавни институции. Когато в последните години дойде реториката на популизма и езикът се смени, изведнъж се оказахме неподготвени и объркани. Силата на вкуса, която се предполага че сме отработили по времето на комунизма, изведнъж се сломи пред по-изкусителното говорене - ние  не го разпознахме директно като пропаганда".

"Пропагандните войни винаги траят по-дълго от истинските и там не се подписват примирия, нито се разпускат армиите", отбеляза той.

"Разбираме всичко това, но успяхме ли да го разкажем? Да разкажем не сухо и през числа, а през историите и телата, които стоят зад тези числа. Днешната битка с конспиративните теории и дезинформация, не е просто битка за истината, а битка на разказите ни за истината", изтъкна писателят.

"Темата за замъгляването на истината, за роенето на фалшивите версии за света още повече актуализира силата на литературата, която се явява естествен антидот, противоотрова на фалшивите новини – те също претендират да обяснят човека и света, само че по евтин, плосък и фалшив начин", посочи още той.

Другата супер сила на историите и литературата формира подтик към състрадание и емпатия към героите. Емпатията е особено важна, особено в този разделен свят, където производството на омраза и врагове е основна индустрия.

Писателят изтъкна, че най-важната роля на литературата, образованието и културата е да работят за формиране на вкуса, защото човекът с вкус по-трудно се поддава на пропаганда.

Друг основен акцент в конференцията е позицията на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), техния по-различен, критичен поглед към медиите, поглед не единствено върху България, а върху цяла Европа. Какви са техните наблюдения, представи ги Ирина Недева:

"Само ден след поредните предсрочни, пети поред парламентарни избори, можем сериозно да се запитаме каква е ролята на дезинформацията в кампанията и в продължаващото подкопаване на доверието в демокрацията: Размиването на фактите, създаването на несигурност, объркването, е първата стъпка към разколебаването на мисленето, което поставено върху несигурните пясъци на недоверието, води до рязка промяна на поведението. Това е начинът да накараш един човек да предприеме вредни за себе си действия", изтъкна тя.

За жалост от 2017 година насам Бъгария се оказва доста подходящ пример за силата на дезинформационните кампании, посочи още Недева. Но основание за оптимизъм има, бе категорична тя. Чуйте.

Ще бъде ли "мъртва" телевизията, или ще се промени по някакъв хибриден начин. 

Може да се окаже, че на младото поколение телевизията няма да е основната медия, защото тя е в ръцете им.

Тя трябва да бъде бърза, да стига веднага до тях. И това ще са телефоните и социалните мрежи.

По темата за "замъгляването", дезинформацията и фалшивите новини е и мнението на проф. Веселина Вълканова:

"Аз се надявам журналистиката на бъдещето да се придържа към тези традиционни класически ценности - свободата на словото, независимата, обективна, проверена и в същото време бърза информация".