В Националния интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България (2021 – 2030 г.), представен и пред Европейската комисия, трябва да се засили ролята на местните власти за постигането на набелязаните цели.
Глобалната цел, заложена и в Парижкото споразумение, е да се ограничи затоплянето на планетата до не повече от 1,5 градуса в следващите 7 години, за да се надяваме на някакъв обратим ефект от климатичните изменения, обусни пред Радио София Мария Манолова. Тя е сред авторите на Климатека, от 2017 г. е част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийно планиране в България.
Според нея България изпълнява минималните изисквания и представя вяли амбиции пред ЕК. В сферата на провеждането на енергийна и климатична политика у нас често се срещат ограничения и непълноти от страна на законодателството, които възпрепятстват пряко постигането на съществени резултати, ограничават участието на гражданите и енергийните общности в процеса на енергийната трансформация. Именно затова са необходими промени в настоящия Закон за ограничаване на изменението на климата на България.
Всяка държава от ЕС е длъжна до юни 2023 г. да изготви актуализиран проект на своя национален план в сферата на енергетиката и климата и да го представи в окончателен вид през юни 2024 г. Особено внимание се поставя и върху създаването на система за мониторинг и контрол, която ще докладва напредъка за постигането на целите до 2030 г.
„Нямаме поставени цели в секторите на сградите, на селското стопанство и на отпадъците и транспорта. ЕК обмисля от 2027 г. да действа схема №2 за търговия с емисии точно за тези сектори – на тях се дължат около 60% от емисиите в Европа, каза още Манолова.
Тя подчерта, че местните власти са важна брънка във веригата за постигане на целите. В София например, добра инициатива е отварянето на енергиен център в район „Слатина“ през изминалия месец. Подобни центрове вече работят с размах Бургас и Габрово и това личи по облика на градовете. Добри примери има и в по-малки градове - Етрополе, Благоевград, Смолян Добрич, Лясковец, Павликени.
Чуйте разговора на Елена Пъневска.
На извънредно заседание днес Столичният общински съвет (СОС) трябва да упълномощи кмета на София Васил Терзиев да избере нова банка за обслужване на общинските средства. След прекратяването на договорите от Общинска банка работна група изготви критерии за подбор на нова финансова институция. Тече процедура по договаряне, без предварително..
През страната преминава студен атмосферен фронт. Облачността от запад на изток ще се увеличава. По-съществени валежи ще има в източната половина от страната, където те ще са придружени с гръмотевици. След обяд над северозападните райони облачността ще се разкъсва и намалява до предимно слънчево. Ще духа до умерен северозападен вятър, в Източна..
Познатият на мнозина Ком–Емине има своето естествено продължение – маршрутът Връшка чука – Ком. Около 130 км дива, сурова и непокътната Стара планина, която свързва най-западната българска граница с емблематичния връх Ком. Маршрутът е с 6600м денивелация. Стартът на Дизела ще бъде на 27 август в 19:30. През тъмната част от денонощието..
Павлина Хинкова ни представя Международната седмица на джаза в Габрово: "За първа година решаваме да пресъздадем традиция - част от ДНК-то на Габрово. От най-първите стилове тя е най-жизнерадостната музика. Превръщаме нашия град в малко подобие на улиците на Ню Орлийнс. Започваме с лектория за 100-годишнината на Оскар Питърсън, "Махараджата на..
Днешната ни радиоразходка е по ул. "Шипка": Една от интересните и артистични улици. Коя е обаче градинката, от която започва разходката и защо? Кога е прокарана и променяло ли се е името ѝ? Впускаме се в историята на Държавното рисувално училище - НХА. Народната библиотека също има интересна съдба и защо не е реализиран цялостния ѝ проект (вижте..
Кой е професор Рафаил Попов и защо е част от рубриката ни "Историята оживява"? Той е един от първите археолози, палеонтолози и спелеолози. Разговорът ни е с Евгени Коев - спелеолог и изследовател: "Професор Рафаил Попов е помнен като един от бащите и на археологията, и на спелеологията, нищо че последната не е във фокуса на обществения интерес...
В последните години паметта за най-добрия и най-дълго управлявалия столичен кмет инж. Иван Иванов се възражда, но много малко се знае за личния му живот. Докато учи в Политехниката в Мюнхен той среща двете си големи любови за цял живот - хидроинженерството и Матилда Хинце. Двамата се запознават на концерт с класическа музика в театър..