"Най-важното яйце освен, че е червено е най-добре то да бъде първото снесено на самия Велики четвъртък. По принцип в четвъртък не се е бъркало в полозите на кокошките, не са се вземали яйцата им, но на Велики четвъртък се прави изключение и първото снесено яйце се боядисва червено. Смята се, че то има много силна магическа сила, предпазва къщата от магии, освен това носи благодат и здраве на децата. С него се потъркват лицата на всички малки и по-големи деца, на момите, на младите булки, за да бъдат предпазени от уроки, да бъдат бели и червени и здрави през цялата година", поясни проф. Георгиева.
Традициите сочат различно, но първото червено яйце се пази пред иконата до следващата година, когато старото яйце се разчупва и се гледа каква е вътрешността му. Ако е вмирисано, то това не е добър знак за предстоящата година. В различните райони на страната първото яйце или се е заравяло в нивата, или се е търкаляло по нея, като по този начин предците ни са вярвали, че това ще донесе берекет и ще ги предпази от нещастия.
В миналото яйца са били събирани през целия Велик пост и на Велики четвъртък са били боядисвани до 600 броя. Те е трябвало да бъдат раздадени на всички близки и роднини до 40 дни след Великден, или до Спасовден.
"С яйцето се отговява, то е първото блажно нещо, което трябва да се изяде на Великден", сподели проф. Георгиева. Тя поясни и израза "гледат го като писано яйце":
"Писаните яйца са по-специални. Те не се боядисват в четвъртък а на Разпети петък, когато не се работи нищо, но момите и младите булки с песни, които са пеели по време на този процес са рисували яйцата. И тези рисувани яйца са само за гледане и се подаряват на най-скъпите и близките".
В народната традиция са се правели обредни хлябове с квас. На Велики четвъртък се е подновявал квасът в къщата с нов, в който има билки, а през цялата година квасът не бива да изчезва от дома, защото той също е символ на плодородие и берекет. Общото за всички хлябове е, че в средата им се слага боядисано яйце.
"Козунакът е вносна традиция, която започва от Възраждането насам най-напред главно в градовете", поясни проф. Георгиева.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Разговор за технологиите и за тяхното значение в живота ни, на нас и на обществото, за промените, които настъпват с дигитализирането, за виртуалната реалност, за изкуствения интелект и за тяхното влияние върху културата, изкуството и зрелищата. Това в резюме е съдържанието на книгата "Когато ти се обади хладилникът" с автори Момчил Алексиев и..
Над 400 тона отпадъци от прорасла растителност бяха разчистени от общо над 1200 дка площ в “Централни софийски гробища”, гробищен парк „Малашевци“ и гробищен парк “Бакърена фабрика”. С това приключи основното почистване на трите големи гробищни парка в столицата, наредено през миналата година от кмета на София Васил Терзиев, съобщават от Столичната..
Водещи хирурзи от университетска болница "Пирогов" ще обучат 30 млади лекари от цяла България на миниинвазивни техники и конвенционална хирургия при спешни хирургични състояния. Двудневният курс е със силно застъпена практическата част. Тя ще бъде реализирана върху специални тренажори, които са създадени от индийската фирма. До този момент в във..
Незрящите срещат различна степен на затруднения в придвижването по улиците и тротоарите на София. "Много е важно кога и колко си учил ориентиране и мобилност, както и къде отиваш. Ако трябва да стигнеш на непознато място, е много трудно", подчерта пред БНР-Радио София Андриан Асенов, който е незрящ, но талантът му го е направил популярен..
На 24 февруари 2025 г., от 18.30 ч., в Литературния клуб на Столичната библиотека, ще гостува Яница Радева в поредицата "Разказвач на месеца". Водеща на вечерта ще бъде гл. ас. д-р Кристина Йорданова от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Двете ще разговарят с публиката за белетристичното творчество на писателката. Яница Радева пише проза,..
Тактилните плочи , монтирани в подлеза на бул. "Цариградско шосе", при бившия хотел "Плиска" , е очевидно добра идея и реализация. Това отчитат както незрящите хора, минават оттам, така и хората, осъществили инициативата на тогавашният кмет на район "Слатина" Георги Илиев с финансиране от Столичната община и подкрепата на зам.-кмета по социални..