В София има всички предпоставки за градско пчеларство

Срещаме ви с Петър Петров - „инженер по образование и пчелар по душа“. 
Живее в града, но се запалва толкова по живота и продуктите на пчелите, че поставя 5 кошера в „Княжево“. Още помни първия си мед, който споделил с приятели като пълнеж на палачинки.

В София има всички предпоставки за развитие на градско пчеларство. Най-хубавият мед в столицата е акациев или липов, твърди Петров.

В момента той се грижи за 30 кошера на три различни локации. 
От 2022 г. прави видеоуроци за начинаещи пчелари. Към тримесечните му курсове вече има явен интерес. С Лесотехническия университет са създали учебен пчелин в Студентския град. Работи и по проект със „Софийска вода“ до пречиствателната станция в „Панчарево“.

Проследява състоянието на пчелните семейства, прави периодични измервания в кошерите.

Разказва, че един от първите проекти за градско пчеларство е от 2011 г. на покрива на столичен хотел, след това и над НДК.

„Пчелите се развиват по един и същ начин. Целта на пчеларят е да оптимизира живота и дейностите, за да се увеличи добивът им“, обясни пред БНР-Радио София Петров.

По думите му, България е с благоприятен климат за отглеждане на пчели. Но докато преди години е имало 70-80 хиляди пчелари, в момента те са едва около 10 хиляди. Общият брой кошери у нас са около 800 хиляди.

Тенденцията показва, че бизнесът се окрупнява.

В Европа хората, които се грижат за пчели като хоби, имат средно по 28 кошера.

Снимки: Петър Петров

Вече са разработени и софтуерни програми, които помагат за дистанционно проследяване на температурното разпределение в кошера. Но ако изключим дигитализацията, при добра организация един пчелар може да отглежда от 150 до 300 кошера.

„Ключово е да чувстваме удоволствие от общуването с пчелите - категоричен е в съветите си Петър Петров. – Те жилят в краен случай. Няма да ви нападнат, ако сте внимателни, не ги стресирате и застрашавате. Човек трябва да се намесва в живота им минимално, само когато се налага. И да не взема всичкия им мед, да им оставя и за храна.“

Най-иновативният тип кошер е от вида „Top bar”, разясни още Петров. При него се изграждат натурални пити, без восъчни основи, без тел и без центрофуга. Добивът не е висок, на пчелите отнема време да си изградят клетките, но са подходящи и за жени (няма вдигане на тежко), а качеството е възможно най-високо.

Медът наистина е полезен, но все пак е въглехидрат, допълни пчеларят. И препоръча да се консумира по 50-100 грама на ден.

Най-полезен е направо от питата, защото не е минал през никаква обработка.

В разговора се включи и Марта Стоилова, която от близо година се занимава с пчели, и то с „Top bar” кошери.

Тя отбеляза, че много хора имат романтични идеи и представи за пчеларството, но си има и предизвикателства.

„С тези къщички за пчелите („Top bar”)  е много по-удобно - потвърди Стоилова. - Не е необходимо да имаме центрофуги, помещение с инвентар. Когато искаме, можем да отидем, да вземем една пита, да я пресоваме и да използваме меда.
Ние се учим с пчелите. Важно е и нашето участие. Осъществимо, всеки може да се занимава с благородните пчели.“

Чуйте разговора на Лили Големинова.