В предаването „Добър вечер, София“ разговорът е посветен изцяло на Драгоманското блато – място, което се нуждае от обновяване и от обособяването му отново като истинска естествено влажна зона.
Събеседници по темата бяха Петко Цветков от сдружението за дива природа „Балкани“ и Иван Христов от WWF.
„Ако говорим за моментното състояние, водното ниво е сравнително прилично - това от една страна е добро за екосистемата, но затруднява достъпа на хора по-напред сред блатната растителност.
Благодарение на много причини, блатото е все по-обрасло с растителност, която все повече покрива водните огледала в този водоем“, съобщи Петко Цветков.
Той уточни, че когато има вода, водните и блатните системи са в сравнително добро състояние.
През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи голяма част от неговата растителност.
„По сателитни снимки и други наблюдения оценихме, че близо 80%, от зимната, суха растителност беше обгорена, както и 2/3 от пътеката за туристи, обобщи той и допълни, че в пролетно-летния сезон голяма част от растителността се е възстановила.
Даже голяма част от засажданите с доброволен труд през годините върби, тополи, дъбове в района на блатото, преживяха“, каза още той.
Защо е ценно Драгоманското блато, с какво тази екосистема е ценна за хората?
„,Малко хора знаят, че влажните зони по планетата земя са най-интензивно натрупващите въглерод. Във време, в което искаме да измислим какви ли не начини за задържането на въглерода, за да спасим планетата, те всъщност са едни от най-устойчивите, ефективни „капани“ в тази дейност, които ние интензивно унищожаваме“, подчерта Петко Цветков.
По думите му, Драгоманското блато е едно от най-големите карстови блата, специфични с това, че водата в тях рядко се задържа на повърхността а отива в дълбочина под земята, крие се в подземни езера, или се разкрива в извори.
Проектът Waterlands цели да разясни полезността на тази природна зона.
Около 60% от видовете птици са регистрирани в района на блатото в различен период от време. Благодарение на усилията на сдружението за дива природа „Балкани и сътрудничеството му с учените са възстановени някои изчезващи видове на българската флора, за които можете да чуете в разговора.
Едно изследване гласи:
"Блата, мочурища, торфища, заливни низини и езера – над 90% от влажните зони в Европа днес са пресушени. В резултат редица екосистеми деградират, а много растителни и животински видове са изложени на сериозен риск". Застрашени сме също и ние.
Иван Христов - експерт по водите в WWF България, разказа повече за основните точки, по които ще работи проектът WaterLands, за възстановяване и спасяване на Драгоманското блато.
„Искам да припомня, че преди около 20 години, разговори по темата за възстановяване на влажните зони звучаха меко казано екзотично“, заяви Христов и допълни, че нуждата за възстановяването им не е толкова от отдавна. Буквално от средата на ХХ век стана ясно, че с унищожаването на влажните зони сме направили голяма грешка, техните функции и значението им и за стопанската дейност на хората е твърде голямо.
Затова на много места започва да се говори и да се правят опити за възстановяването им, поясни той, на това на практика се оказва трудна задача.
„Затова целта на WaterLands е да споделим опит с други научни институции как са възстановявани влажни зони досега и да си преосмислим стратегията на базата на малкото опит, който имаме през този половин век“, каза още той.
В проекта са включени 32 партньора от Европа, които са основно университети и институции, свързани пряко с управление или под някаква форма възстановяване на влажни зони. България попада в този списък не само с едно място, в което ще демонстрираме добри практики по възстановяване, каквото е Драгоман, но и с едно място, което вече е натрупало опит – Природен парк „Персина“, разкри още Иван Христов.
Окосяване и друг вид управление на биомасата, за да се възстанови екосистемата в характерния вид за този тип влажни зони е първата от целите на проекта, свързани с Драгоманското блато.
Чуйте още подробности от разговора на Боян Бочев, за да разберете повече как може да се включите в конкретни доброволчески кампании.
"Стажантските програми за студентите са много значима част от тяхното обучение. Ние се стараем да бъдем връзката между академичното и реалната практика. Стаж може да се проведе и през лятото, но това зависи от възможността на съответния работодател, който би могъл да осигури пълна заетост", обясни пред БНР-Радио София доц. д-р Полина Михова -..
Ихтиман отбелязва празника на града с пищна седмична програма .Тя започна на 12 август и ще продължи до 17 август. Празникът е свързан с църковното честване на Успение Богородично, а програмата включва читалищни дейности на деца и младежи, курбан и концерти с български изпълнители. Повече за празника пред Радио София разказа Николай..
През последните години все повече млади хора в България използват дългата ваканция, за да поспечелят лични средства с труд. От началото на 2025 г. Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИАГИТ) е издала 14 547 разрешения за започване на работа на непълнолетни лица . За същото време на през 2024 г. разрешителните са били 13 052, а през 2023 г ...
Добрите търговци изпълняват задълженията си, колкото и незначителни да изглеждат, защото за купувачите може да са от значение. По време на летните месеци някои обекти променят работното си време, но то трябва да е обявено на видно място и задължително да се спазва, коментира пред БНР-Радио София Габриела Руменова от платформата "Ние,..
Фестивалът за изкуство и права "Граждански будилник" се провежда всяко лято. Тазгодишното му издание ще се открие на 30 август в Южния парк, в колаборация с "Реките на София" и с вход свободен. Фестивалът е уникално културно приключение, което събира млади артисти, правозащитници, природозащитници и всякакви активни хора в едно..
Столичната община ще финансира 16 проекта за подобряване на социалната среда в града. Най-новото издание на програмата “Социални иновации” бележи исторически рекорд с бюджет от 410 хил. лв., което е почти двойно увеличение, спрямо миналата година. 42 предложения са били разгледани тази година. Програмата подкрепя бързо реализуеми, иновативни..
На 15 август отбелязваме "Денят на спасението". Празникът е създаден през 2005 г. по инициатива на д-р Тотко Найденов, главен редактор на в. “Български лекар”, с подкрепата на Военномедицинска академия и със съдействието на Министерство на здравеопазването, Български лекарски съюз, Български червен кръст и синдикатите. Поводът за честването е..