Министерството на финансите публикува проектобюджета за 2023 година. В него е заложен рекорден за последните 20 години дефицит от 12 млрд. лв. и нов дълг от над 13 млрд. лв.
Инициативата за бюджета е прехвърлена от служебния кабинет на парламента. Към момента единственият вариант е да се работи върху вече предложения. Всичко може да бъде променяно в движение.
Това коментира пред БНР-Радио София Петър Ганев – Институт за пазарна икономика (ИПИ):
„От служебният кабинет направиха донякъде изненадващ ход - първо направиха заявка, че ще предложат най-различни политики и бюджет с 3% дефицит, а в последния момент се отказаха. И предлагат по-скоро базов бюджет, а политиките са сложени вътре като меню - за избор, ако някой иска да ги вкара в действие. Оценени са, но не са разписани, в самия бюджет не са сметнати.“
Според старши анализатора от ИПИ номиналните стойности, самите числа и заради инфлацията, и заради растежа в дългосрочен план много се промениха. Например 2020 година разходите на държавата на всички консолидирани разходи са били 47-48 млрд. лева. Проектът за 2023-та е за над 77 милиарда.
„Имаме 30 милиарда разлика само за 3 години. Важно е да се гледа спрямо БВП. За намаляване на дефицита, който е над 6%, трябва да се приемат политики, и то още сега, при приемането на бюджета.“
По мнението на Ганев, има такива политики, около които партиите могат да се обединят лесно.
„Например всички държавни предприятия да внесат изцяло 100% дивидент. Това е над милиард. Сред други, спорни елементи, можем да посочим покачването на пенсиите – ако то не бъде от средата на годината, бъде отложено с 3 месеца, също би спестило сериозен ресурс.
Единият буфер е при капиталовите разходи, които могат да бъдат доста по-ниски, а другият буфер най-вероятно е в издръжката.“
Според Петър Ганев инфлацията ще продължи да пада и в следващите месеци може да слезе до и под 10%. След енергийните суровини и храните, предстои да видим поскъпване при услугите.
За още подробности чуйте разговора на Лъчезар Христов.
Минко Ламбов за предстоящата премиера на концерта му за цигулка, акордеон и оркестър със солисти Светлин Русев и Вероника Тодорова: "На 29 януари от 19 ч. в Централния военен клуб е премиерата с оркестър Симфониета. Светлин е божество на цигулката, често го сравнявам със самурай. Запознахме се на един образователен концерт на Филхармонията,..
Кремена Николова - Флор от Софийската филхармония за предстоящия концерт на Филхармонията с полемичната за връзката си с Путин оперна дива Анна Нетребко: "Изключително щастливи сме да сме партньори на концерта на Анна Нетребко като съпровождащ оркестър. Изборът на нашия оркестър не е случаен, партнирахме ѝ в Букурещ с почти същата програма, основно -..
Проф. Илия Граматиков от Музикалната академия за лекцията си в СГХГ към изложбата "Европа в България" на 29.1 в 18 ч.: "Важно е да се подчертае, че това няма да е специализирана музиколожка лекция, тя е отворена до широка публика. Провокация и вдъхновение за мен бе изложбата. Доколко присъства музиката в тези картини? Кога и как се осмисля..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на подкаста..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Ясно