„Фантастите са особен род автори“
Изхождайки от този слоган, попитахме писателя Владимир Полеганов какво трябва на един човек, за да стане фантаст?
Ако е някаква подправка, то нека да е нещо, което подслажда, но отвъд това то е любопитството към заобикалящия ни свят и то тук и сега, отговори той и допълни, че би било добре да насочим това любопитство отвъд видимото – тоест, виждаме какъв е светът, наблюдаваме го, мислим за него, но любопитството да ни кара да си казваме непрекъснато – „Ами, ако…? „Какво би било ако…?“
Освен това добавяме и богато въображение, задължително за всеки творец и особено – чувствителност към човешкото, която да е такава, че хем да ти дава зрение, за да го видиш, хем да можеш да излезеш от него, да стъпиш извън него, да се дистанцираш от него, за да видиш една друга гледна точка на другото, на различното, смята писателят.
И „ами, ако“-тата, много или малко на брой да ни отведат там, където никога не сме попадали и дори не сме си представяли, че има такива места, но завръщайки се, да съумеем да разкажем за тях с разбираеми, увлекателни думи.
„Важно е усещането, което може да е от различни смесени чувства, като страх, удивление, опасения някакви... Аз съм по-скоро от този тип писатели-фантасти - в писането и като читател съм такъв - предпочитам това, пред внимателното обмисляне и работата с идеята, макар и другото да е много хубаво и предизвикателно за мен“, сподели Владимир Полеганов.
„Обикновено имам идея за начало, идея за средата – даже ги разписвам и после ги сглобявам, защото много често, когато седна да пиша нещото, дори не знам точно какво ще бъде – имам някакви представи и образи, с които работя и те са много важни за мен – например с романа „Другият сън“ видях един човек, който върви в коридор…“
Колкото за идеята за край: „Ние живеем и знаем, че има идея за край, тя съществува и не може да не започне да те „придърпва“… и в един момент разбирам, че има край и го виждам, знам какъв е…“, разкрива още писателят.
„Работата върху една идея, която искаш да опишеш, в някои моменти върви много добре, в други – по-трудно, но с натрупването на работата, която извършваш върху този текст, осъзнаваш връзката между теб и света, в който живееш по най-обикновения, банален ежедневен начин – и този свят започва да ти говори и всичко което ти казва е свързано с твоята идея, книга, разказ, независимо какво е“, казва писателят и допълва, че това е изпробвано от него и с нехудожествени текстове.
Тук писателят посочи като пример актуалната тема за климатичните промени – те засягат живота на хората – повече на едни, по-малко на други и възникват проблеми и въпроси, които фантастиката изследва. „Ако имаш вяра в човечеството, в бъдещето, в способността на човек да се променя, тогава със сигурност посоката ще бъде по-позитивна. Ако не си много сигурен - за себе си подозирам, че попадам в тази група - търсиш по-дистопични обяснения или се опитваш да вкараш героите в състояние, в което да ги разтърси и да ги накара да си задават по-големи въпроси“, смята Владимир Полеганов.
Доколко утопията може да бъде полезна и продуктивна за един писател-фантаст, има ли такъв тип утопия, която да ни кара да се устремяваме нагоре, за фантастиката и връзката ѝ с реалността – съвместно събитие с Рацио (Достъпна ли е модерната фантастика и как тя ни учи да живеем в света около нас) - чуйте повече от разговора в звуковия файл.
Коментарното предаване на БНР-Радио София "Форум" се завръща. На осмия ден след изборите за 51-во Народно събрание, разбира се първата тема е обусловена от преживяното. Коментаторите Манол Глишев и Тодор Терзиев правят своите следизборни разсъждения и прогнози : Купуването на цяла парламентарна група никога досега не е..
Започна Европейската седмицата на фертилността , която се организира ежегодно в началото на месец ноември. Тази година целта е да се повиши осведомеността по отношение на донорството на гамети (полови клетки), както и да се подчертаят належащите нужди от законови разпоредби. Повече по темата разказа в предаването "Ритъмът на столицата"..
Форматите стават съществени като място за комуникация и послания на автори на съдържание и рекламодатели. Аудио и видеоподкастите се променят като специфика, позициониране и дължина. Сравнително нова за България е възможността, която дава Тик-Ток форматът. Това коментира пред БНР-Радио София Александър Хинков – изпълнителен..
Българознайко е проект, който с времето е намерил път към сърцата на децата. Но той не е сам в този път - зад детските книжки с българска история стои писателката Виктория Петкова, техните родители и учители, които разпознават Българознайко не просто като част от учебния процес, но и като начин, по който децата научават за българската..
Младата изпълнителка Елия Тодорова - Eliya, кани всички на първия си самостоятелен концерт в София на 5 ноември. На сцената с нея ще бъдат Даниеле Феббо (бас и аранжименти), Кристиан Желев (барабани), Николай Костадинов (пиано), Jeko (китара), Иван Йорданов (алт саксофон), Тодор Бакарджиев (тромпет), Гален Николов (баритон саксофон). Певицата казва,..
Девет фундаментални цели с хоризонт от 4 години, които са напълно постижими и биха повишили значително възможностите за развитие и качеството на живот в България, предлагат от Института за пазарна икономика (ИПИ) в Бяла книга „Отключване на растежа: пътят напред след изборите“ . "Напоследък постоянно ни връхлитат някакви кризи, от 3..
Националната галерия провежда безплатна образователна програма с фокус към деца, младежи и семейства . Целта на „Форми, изкуство в публична среда“ е приобщаване към визуалните изкуства чрез поредица от ателиета в “Квадрат 500”. Изкуствоведите от Националната галерия прилагат нестандартни и иновативни подходи за обогатяване знанията на..