Историческият подход към литературата ни е по-безгрешен от критическия

Българският литературен живот, автори, процеси и тенденции от последните две десетилетия са изследвани задълбочено и систематизирани от проф. Милена Кирова, дългогодишен преподавател и литературен наблюдател, критик и историк.
Сборникът е издаден под заглавие „Българската литература през XXI век (2000 - 2020). Част 1“.

„Преди 3 години реших, че след като съм натрупала повече от 700 рецензии - 25 години съм наблюдател за нови книги на вестник „Култура“ - да отбера и да ги събера в книга, която да представлява някаква панорама на това, което се е случило в литературата – разказа пред БНР-Радио София проф. Кирова. – Оказа се, че не съм в състояние да направя такова нещо, защото само за тези 20-ина години литературният процес така се беше изместил напред и встрани, толкова се беше разширил и разнообразил, че много от критическите мнения, които съм споделяла по онова време, вече са станали невалидни.”

Налага се проф. Кирова да смени оперативно-критическата оптика и самия подход към материала.  (На критика са разрешени много неща, като това - да има субективно мнение, да има показва предпочитания коя книга, кой автор да представи?)
Така се стига до написването на не толкова критически, колкото на литературно-исторически текстове.

През изминалите две десетилетия, могат да се отчетат промени в почти всички направления – издателствата, тематиката, жанровете, езика, профила на самите автори, анализира проф. Кирова.

В момента книжният пазар е необгледен. 
През последните 15-ина години просто не могат да бъдат откроени направления, движения, школи - нищо, което позволява да дефинираш времето като литературен историк.

Ако се появи литературно сдружаване, то е мимолетно. По-нататък всеки пише за себе си, всеки пише по своему и се стреми да пробие самичък в литературата.

„Материалът е огромен. Много ме притеснява това, че когато минат 50, 100 години, някой ще се обърне назад и ще открои примерно само 20 сред 200 явления, имена и значими произведения”, изтъкна проф. Кирова.

Нейната книга е точно срещу потъването в забвение на важни процеси и явления в нашата литература.

В продължението на това издание ще бъдат представени белетристиката и поезията на второто десетилетие, дори с поглед към третото, в което се изсипва разнообразие от романи, които не могат да бъдат подведени под общ знаменател.

Чуйте разговора на Гергана Пейкова.

• Проф. дфн Милена Кирова преподава българска литература от Освобождението до Първата световна война и антропология на библейския свят в СУ „Св. Климент Охридски”. Ръководител е на катедрата по българска литература от 2003 г. Автор е на 15 книги, сред които са монографиите „Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература” (1995), „Йордан Йовков. Митове и митология” (2001), „Проблематичният реализъм” (2002) и „Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария завет” (2005), „Литературният канон. Предизвикателства“ (2009). Носителка е на различни награди. В продължение на 22 години е наблюдател за нови книги на в. „Култура“, автор е на повече от 700 рецензии.