Българският литературен живот, автори, процеси и тенденции от последните две десетилетия са изследвани задълбочено и систематизирани от проф. Милена Кирова, дългогодишен преподавател и литературен наблюдател, критик и историк.
Сборникът е издаден под заглавие „Българската литература през XXI век (2000 - 2020). Част 1“.
„Преди 3 години реших, че след като съм натрупала повече от 700 рецензии - 25 години съм наблюдател за нови книги на вестник „Култура“ - да отбера и да ги събера в книга, която да представлява някаква панорама на това, което се е случило в литературата – разказа пред БНР-Радио София проф. Кирова. – Оказа се, че не съм в състояние да направя такова нещо, защото само за тези 20-ина години литературният процес така се беше изместил напред и встрани, толкова се беше разширил и разнообразил, че много от критическите мнения, които съм споделяла по онова време, вече са станали невалидни.”
Налага се проф. Кирова да смени оперативно-критическата оптика и самия подход към материала. (На критика са разрешени много неща, като това - да има субективно мнение, да има показва предпочитания коя книга, кой автор да представи?)
Така се стига до написването на не толкова критически, колкото на литературно-исторически текстове.
През изминалите две десетилетия, могат да се отчетат промени в почти всички направления – издателствата, тематиката, жанровете, езика, профила на самите автори, анализира проф. Кирова.
В момента книжният пазар е необгледен.
През последните 15-ина години просто не могат да бъдат откроени направления, движения, школи - нищо, което позволява да дефинираш времето като литературен историк.
Ако се появи литературно сдружаване, то е мимолетно. По-нататък всеки пише за себе си, всеки пише по своему и се стреми да пробие самичък в литературата.
„Материалът е огромен. Много ме притеснява това, че когато минат 50, 100 години, някой ще се обърне назад и ще открои примерно само 20 сред 200 явления, имена и значими произведения”, изтъкна проф. Кирова.
Нейната книга е точно срещу потъването в забвение на важни процеси и явления в нашата литература.
В продължението на това издание ще бъдат представени белетристиката и поезията на второто десетилетие, дори с поглед към третото, в което се изсипва разнообразие от романи, които не могат да бъдат подведени под общ знаменател.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова.
Кристиан Сугарев е виолист в състава на Софийската филхармония. На 27 април от 19 часа в камерна зала „България“ заедно с още две дами от състава на филхармонията – Кристина Михайлов и Петя Йорданова той ще представи една специална и отдавна мислена програма. Самата програма е по идея на Кристиан. Ето какво разказ той за БНР – „ ще изпълним..
Днес на Томина неделя, предаването гостува на празника на община Чавдар. Говорим за развитието на региона, традициите и обичаите на хората, които живеят в малка Швейцария. Ще усетите и магията на „Света Петка“ - неолитното село над Чавдар. Първият ни гост е Павлина Павлова - секретар на община Чавдар: "Основно работим с групи с деца, това е..
Какво има зад решетката с розово-червен цвят на днешния пл.Бански? Кои гости на града винаги се озовават там? Кой премахва църквата Св.Никола Мали и кой - мюсюлманските храмове в града? Какво е да политикарствуваш и къде се политикарствува? Колко е бил капацитетът на първия цирк, преди да бъде разрушен и на мястото му да се построи покрит търговски..
Слушаме Любомир Пипков от Златния фонд на БНР - гласа му и музикални откъси от негови произведения. Говорим за композитора с проф.Юлиян Куюмджиев, преподавател в НМА и автор на книга за него, както и с внучката му, актрисата Ани Вълчанова:
Райна Попгеоргиева Футекова, влязла в историята като Райна Княгиня, има трагична и злочеста съдба. Според признанията в собствената ѝ автобиография, тя ушива знамето на Априлското въстание от любов към Георги Бенковски, който дори и да е разбрал за чувствата ѝ, не им е отговорил. Десетте дни на възторг, триумф и свобода за панагюрци и самата..
За премиерата на „Сън в лятна нощ“ на 29 и 30 април в Младежкия театър „Николай Бинев“ разговаряме с р ежисьора Диана Добрева. Тя се обръща към този текст след като е поставила много трагедии и сега е дошло време за една комедия. Но не коя да е, а именно този най-обичан текст на Уилям Шекспир. Мястото на действието, по пиеса, е гората. В тази..
Ако психодраматистите бяха рекламисти – събитие от Българско Дружество по Психодрама и Групова Терапия, представено ни от Богдана Златева - дипломиран психодрама асистент към Д.Е.А.: "До голяма степен изграждането на лична марка е резултат на среща с другия. Стратегическата комуникация следва формата и структурата, с която се появяваме. Но се..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно