Книга представя актьора Филип Трифонов като писател

Авторски текстове на обичания актьор Филип Трифонов (1947-2021) излизат в книга, под заглавие „И един ден, когато стана писател…”То е свързано с посвещение върху тетрадка, която Филип Трифонов получава като подарък в детските си години и го съпътства през целия му живот.

Слабостта му към писането с молив, писалка, на пишеща машина и на компютър се материализира в обемен архив, който ще допълни трудно поддаващите се на описание образ, характер и душевност на актьора, за когото всички единодушно са убедени – за него няма рамки, за него е чужда звездоманията, фалша и посредствеността.

В книгата са включени автобиографични, литературни и театрални текстове, художествени фрагменти, бележки от реалния живот с живи картини, рецепти и кръстословици от естествения дневник на актьора, скиора, боксьора, шофьора, професора, психолога и педагога – класика на българското кино Филип Трифонов, писан между 16-ата и 73-ата му година.

„Целият живот на Филип Трифонов бе свързан не само с интерпретацията на произведения и тази книга по най-чудесен начин действително държи пулса на това лично творчество и през призмата на чувството за хумор, и на рефлексите

към неговата професия – разказа пред БНР-Радио София Николай Гундеров – драматург, режисьор, артист и основен консултант на книгата, съосновател на естествения театър „Trifonoff & Gunderov“. – Въпреки че носят една интровертна структура, тези мемоари са екстровертни, отворени към обществото. За читателите ще бъде много интересно да се запознаят с тези текстове – един голям калейдоскоп от събития, срещи и пътувания. За мен това е книгата на универсален творец. Пчелите на неговия кошер са летели на много поляни и са донесли различни вкусове.“

По думите на Гундеров, Филип Трифонов е бил „прекрасна и естествена личност, без хранителни добавки“, фин и елегантен човек – нещо, което най-ярко личи в творчеството му, блестящ писател с усет към детайлите.

Чуйте разговора на Елисавета Белеганска.

• Яркото присъствие на големия екран на Филип Трифонов започва в началото на 70-те години. Тогава той прави емблематични филми и създава образа на момчето като самостоятелен поколенчески модел в пантеона на филмовите персонажи. Момче в различни исторически времена, културен контекст, конфликти, социални и политически характеристики.
  Мнозина го помнят като Ран от филма „Момчето си отива“ на режисьора Людмил Кирков, където дуетът с Невена Коканова остава една от най-чистите любовни истории, майсторски запечатана на черно-бялата лента от 1972 г.
  Ролите, които самият Филип Трифонов подчертава в биографията си са от филмите „Като песен“(1973 г.), „Преброяване на дивите зайци“(1973 г.), „Силна вода“(1975 г.), спреният през 1978 г от цензурата. „Селцето“, „Оркестър без име“(1982 г.), „1952:Иван и Александра“(1989 г.), „Рапсодия в бяло“(2002 г.).
  Любителите на българското кино го познават и от „Не си отивай“ (1976 г.), „Лавина“(1982 г.), „Отражения“ (1982 г.) „Забравете този случай“ (1985 г.), „Живот до поискване“ (1987 г.), „Адио, Рио!“ (1989 г.), „Маймуни през зимата (2006 г.), „Моторът“ (2017 г.) и други.