Прозорец към Рая

Не за пръв път радио София гостува на София Тех Парк. Темата днес са цветята и изкуствата. пред микрофоните в началото застават 

Тодор Младенов – изпълнителен директор на „София Тех Парк“ и Йоана Томова – председател на Асоциацията на флористите в България:

"Технологичният парк е изграден отворен за иновации и креативност. Условията за хората, които работят тук са такива, че да се чувстват добре. Свързвайки природата, парка с хората, които работят с цветя, се осмеляваме да ги съберем с тези, които обичат изкуствата и науката. Имаме и страхотен спортен комплекс и фитнес от ново поколение. Идването в Парка може да се съчетае и с добра храна. Ще имаме много концерти, работилници за децата - с демонстрации по химия и роботика.

Тези дни е и Фестивалът на науката със 150 лекции. Първите лекции са в 10 сутринта, отворени сме до 10 вечерта. Презентираме история на научни изследвания, връзката наука-изкуство. Науката се представя по достъпен начин за 14-а поредна година. Науката е новото секси. Децата не трябва да се плашат от нея." (Тодор Младенов)

"Цветята са изкуство, ние правим изкуство от цветя, имаме няколко цветни инсталации, които са доста атрактивни. Свързани са с 9-те музи. Има и инсталация "През призмата на твореца". Днес ги довършваме пред публика, днес може да се наблюдава процеса. Има и голям интерес към г-н Трифонов, майстор на бонзаите. Официалното откриване е в 12:30. Ще видите и бижута от цветя. Науката за растенията всяка година еволюира. Работата ни включва доста знания и умения. 

Най-важното е да се спазва цветовата хармония. Всяка година се селектират рози, които да не миришат и са без бодли. Няма и естествено сини рози. Колкото е по-ароматна, толкова по-кратък е животът ѝ. Тестваме нови неща - в една аранжировка могат да се използват водопроводни тръби, кабелни връзки. Едната инсталация се прави от прежда, работата е фина и прецизна, преждата е с рейнбоу ефект, казва се "Прозорец към Рая". (Йоана Томова)

Следващият гост е д-р Алешандре Айбео – астроном и астрофизик от Португалия, участник в Софийския фестивал на науката:

"Астрономията е свързана с всичко това наоколо - от изключително малкото до голямото. И планетите, и цветята взимат енергия от Слънцето. Ще говоря не само за астрофизика, а за основите на астрономията и ежедневните ѝ влияния. Лекцията е и за нещата, които не се виждат. Светлината дава характеристиките на звездата. Дъгата, която откриваме в светлината е като подпис на звездата.

Фестивалът е промоция на научната култура, която директно ни води към критическото мислене, което е важно за децата за възпитаването им в демокрация. В Португалия мисля, че има нарастващ интерес в сферата на астрономията. Това е продукт на политиката в последните 30-ина години. Математиката не е наука, а език. Но няма речник португалски-математика, физиката и астрономията пишат на математически език."

Продължаваме с доц. Димитър Желев – лектор във Фестивала на тема „Скритите реки на света“:

"Водата е нещото, което прави Земята уникална. Имаме реки, които съществуват без да можем да ги видим. Реката не е това, което знаем - такива, които сменят посоката си, които изчезват, които  се разделят. Най-интересните са скритите, открити в последните десетилетия. Има река, която се движи под пясъците на Амазонка. Друга подобна на п-в Юкатан или между Преспанското и Охридското езеро. Дори в Сахара има около 1000 км река под пясъците. Тя е съществувала отгоре преди 5 хиляди години.

Имаме дълги реки под ледници от Гренландия до Антарктида. Няма ледник без река под него. Ще споменем 32 км река Оникс в Антарктида, която се вижда за няколко седмици само. Бях много впечатлен от устието на р.Магдалена до град Баранкия. Тя носи острови от плаваща растителност с животни върху тях. В България р.Съзлийка е много интересна - има повече вода, отколкото трябва. Тя има особен тип, термично замърсяване. Но това привлича много видри." 

В последния час сме с Трифон Трифонов – преподавател по дендрология и собственик на най-голямата колекция от екстериорен бонсай:

"1987 съвсем случайно като студент си взех едно растение и се запалих по бонсаите. Те си останаха хоби. Насадил съм един от 1987 от семенце, отгледал е две деца. Не е най-възрастния, но никога не е бил в природата. Поговорката, че растението расте, ако бъде откраднато е опасна - забранено е да се взимат растения от природата.

Бонсаите трябва да се разбират. Изискват постоянство, никога да не прекалявате. От всяко растение може да стане бонсай. Има стари 500-600 годишни бонсаи, моят най-стар е около 120 г. От нашите най-стар е 60-годишен бор. В Европа първи сведения за бонсаи са в 18 в., иначе в Китай са от 200 г. пр.Хр., в Япония - от 500 г. сл.Хр.

Бонсаите съчетават много неща и знания. Арт-бонсаите са много популярни. Ползват се и магнитни саксии. От едно малко растение ще направим за 2-3 часа  интересен бонсай. Има и екстравагантни изкуствено състарени бонсаи. Има и бонсаи около 2 см, обикновено иначе са по 15 см. В самурайските униформи има джобче за 2-см бонсаи."

Изненадващият гост на финала е физикът Андрю Стийл:

"Начинът да лекуваме стареенето няма да е хапче. Ще са различни третирания на проблемите - рак, Алцхаймер, сърдечно-съдовите болести. Трябва да разберем как да ги спрем. Звучи като фантастика, но има десетина различни начини да забавяме процесите на стареене. 

Искам да променя начина, по който хората мислят за стареенето. То е голям хуманитарен проблем. Има средства, с които да спрем състаряването. 

През 2019, 75 г е продължителността на живота в България, в 2021 са 71 г. Надяваме се, че след Коронавируса статистиката ще се подобри. Най-страшният рисков фактор беше възрастта. Ако можем да спрем стареенето, можем да се надяваме.

Какъв е ефектът, ако намерим лек за стареенето? Става въпрос за хора и ресурси. Моралните, етичните въпроси, които възникват. Ще е по-сложно да разрешим проблемите на околната среда. По-важното е здрав живот, време, в което да живеем без заболявания. В книгата гледам и в бъдещето, как да живеем максимално здравословно сега."