20 години музей "Борис Христов" - на турне в Канада и юбилейно издание на фестивала. По този повод ни гостува Елена Драгостинова, директор на музея:
"Удоволствие и предизвикателство - след 20 години се усетих така развълнувана на Нощта на музеите, все едно я правя за пръв път. Експозицията на музея непрекъснато се обновява. Имаше и още една линия - музикалната, в галерията срещу нас, където беше изложбата "Рисунката". Центърът на премиерите в 30-те в квартала е бил дворът на Борис Христов. Откакто музеят е там, се увеличиха галериите, има още един музей и затова приехме поканата на галерията "Интро", оттам изпращаха посетителите си в концертната ни зала.
Има и атмосфера, и дух, но те са резултат от всекидневен труд. В началото беше Музикален център, от 2011 е Музей "Борис Христов". Дейността е една, в софийския му дом да се съхраняват реликви за оперното творчество и това да е жив център за изкуство, не само за музика. Борис Христов се е интересувал от литература и театър, изучавал е атмосферата на съответната епоха, преди да изгражда образите си. "Ято от изкуства" е негово убеждение - всички изкуства трябва да живеят заедно. Нелепо е да се изолират изкуствата. Обособихме арт-галерия, отскоро имаме и орган, той е стар, дарение е и трябва да се реконструира.
И в арт-галерията има изложби и концерти, и в концертната зала има и концерти и изложби. В този дом, изкуствата са равнопоставени, те си общуват помежду си. Три години след реконструкцията на дома не е имало идея какво да се случва там. Имаше двор, обрасъл с трева и празни пространства. Имаше три прекрасни костюма и няколко документа, свързани с творчеството на Борис Христов. Всеки експонат е една история и разказва принципите му в изкуството, свързан е с дарителството и с преподавателската дейност.
Идеите се раждаха една след друга с помощта на нашите гости и на публиката. Прекрасните неща са пресичането на проекти от различни жанрове. Всеки концерт и изложба е отваряне на нова врата и зараждане на нова идея. Филмът го снимахме преди няколко години, казва се "Сбъдване на мечти" и разказва за мечтата на Борис Христов софийският му дом да е жив музей. Работихме с конкретни личности, видях как екипът от млади хора, правещи филма замръзна. Не съм сигурна дали бяха ходили на концерти и на театрални постановки.
Преди 17 години реших, че тази къща трябва да пътува. Не всички могат да дойдат и реших, че ще е добре да правим турове. Първият бе с един от последните ученици на Борис Христов, Пламен Бейков. Сега бяхме в Канада със сина му, член на групата "Спектрум", които пяха там (където участват и двама бивши колеги от Радио София, б.а.). Бе много вълнуващо, струваше ни се непостижимо. Ниагара, Торонто, Кичънър, Отава, Монреал. Показахме и филма, разказващ за нашия дом, и изложбата "Борис Христов в Рим". Имаш чувството, че ще се появи Борис Христов. Снимано е присъствието на духа на Борис Христов. Познавам "Спектрум" отдавна - екип от личности, отговорни и по време на самия гастрол.
Групата предизвика почитта на аудиторията там, блестяха с оригиналност. Гастролът даде идея на много хора да дойдат в България и да ни посетят. Някои от концертите бяха в църкви. Там се съвместява мястото за просвета и тази за изкуства, хората оценяват тези пространства и ги използват.
Домът си заслужава един продължителен празник. Годишно имаме между 75-90 събития, началото на фестивала е на 18 май - рожденият ден на Борис Христов. Тогава винаги каним млади таланти, входът на този ден е с живо цвете за градината на Борис Христов. Сега всяко храстче и дърво си има име, те са посадени от известни личности - и хора от публиката, и от музиканти. На 22 май е Цветелина Малджанска с много интересна програма "По следите на пътя". Пожеланието за тази година бе да има повече българска музика. Марияна Цветкова, последната ученичка на Борис Христов предложи "До Чикаго и назад". На 1 юни е гала-концертът на майсторския клас на Георги Чолаков с баритони и тенори. Програмата е на сайта ни."
Културното наследство между 1944 и 1989 е обект на страницата на Стефан Спасов " Забравената цивилизация ": "Избрах втората половина на 20 век, защото не се обръща много внимание към нея. Началото ми бе любителско, само снимах и публикувах. Постепенно това се разви сериозно, опитах се да се свързвам с авторите на произведения, на архитекти на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: "В научната статия на израелските учени Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за..
Въпреки, че паметта ѝ е почетена с паметници в Белово и родния ѝ Пазарджик, днес малцина знаят името на Мария Сутич – единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски, станала поборничка от любов. Тя и съпругът ѝ, далматинецът Иван Сутич, служител на Барон-Хиршовата железница са младоженци, но когато той решава да се присъедини към..
„Това, което остава“ на Димитрис Георгиев тръгва с гала премиера: "Вдъхнови ме нещо много трагично. В съзнанието ми остана конкретната песен, която вървеше по времето на катастрофата, в която загина баща ми, аз също бях там. В началото това бе първа сцена, проследяваме последствията от един трагичен инцидент. Беше неизбежно да надградим сценария, той..
Вкус: наука за храненето – събитие от Ratio. Какво означава „вкус“? Как го възприемаме, как се променя и какво влияние има той върху начина, по който се храним? Гост – Наско Стаменов, учител в НПГМ, част от "Корпус за бързо гърмене": "Когато човек види, че нещо се случва, нормално е да се запита защо се случва така. Имаме невронна връзка,..
Какво е фасилитиране и как да го правим успешно. На тази тема ще говори Давид Бийота - създател на метода на компаса. За всички, които се интересуват от динамиката в група и искат да водят, обучават и управляват групи от хора. Албена Попова, Сашка Витанова и Северина Митева ни говорят за фасилитирането: "Думата не намери подходящ еквивалент на..
Биляна Савова извървява дълъг път между план “2В” и план “Да бъда”. “Много интересно как изобщо се появи в живота ми цялата тази концепция за план “Да бъда””, разказва тя и се връща към датата 30 май, когато се отбелязва Денят на хората, които живеят с диагнозата “Множествена склероза”. “Идеята е първо да погледнеш към себе си и да си дадеш сметка..