Константин и Елена от Радио София: за тях няма работно време

В деня на Св.Св. Константин и Елена ви срещаме с нашите колеги с тези имена. Но не само с тях, останете до края и ще видите, а и чуете:

Елена Пъневска:

"От 18 годишна започвам да се занимавам с радио. Но ме беше страх да говоря пред хора. Наистина радиото е магия, един път влезеш ли в него, много трудно можеш да се разделиш. Имам възможност да развивам теми, които остават на заден план в информационния поток. Има страст в това, което правим. За нас няма работно време, нещата се случват на момента.

Каним смислени хора. В момента радиото трябва да се намира в уеб-пространството. Това, което правим и никой не прави е, да обръщаме внимание на локалните проблеми в рубриката "Вашият квартал е нашата кауза". Искаме да сме разпознаваемото радио за хората.

За момента острите въпроси не ме плашат, аз съм откровена особено с хората на работно ниво.- трябва да си честен както с другите, така и със себе си. Имаш около себе си хора с повече опит и трябва да се вслушаш в тях. Важното е да развиваме критичното мислене у слушателя."

Константин Лавсов:

"От половин година можете и да ни виждате - максимално вкарваме видео, разхождаме се всяка седмица в различен квартал, показваме проблема буквално пред районния кмет, вместо да го говорим в комфорта на неговия кабинет..

Леко полека станах радиодете, научих много неща още преди да започна да работя, но има още на какво да се уча. Трудното е да накараш някого да те слуша. Длъжен си във всяко едно изречение да накараш тези, които те слушат, да не отидат на друга станция.

Аз задавам острите въпроси. Имал съм събеседници, които са ми отказвали да гостуват втори път. Един от хората, които престанахме да каним е столичния кмет, неведнъж сме получавали отказ."

А в края на предаването, за малко сме и с Димитър Ганев, който освен редатор на предаването е и автор на новия подкаст "Туристът"::

"Не съм пътувал толкова из България и БНР ми даде един ритник да тръгна. Но разхождайки се из Белоградчик, една жена ни видя, че сме пред ресторант, който е затворен и ни покани на супа с картофи.

Случайно срещнах приятели германци на крепостта – казаха, че със сигурно ще препоръчат мястото на всички, въпреки пътищата.

Дяволският манастир е малко преди с.Долен, с изображения на Страшния съд. Може да се видят всичките ни подкасти. Сега ще ви разходим из мелнишко, Дяволският ще излезе в началото на юни."

Така е - не сме светци и нищо дяволско не ни е чуждо, честито на всички!