Изкуственият интелект ни среща с паметта и лагерници от "Белене"

Виртуална 3D обиколка и холограмни разговори са преживявания, които доскоро можеха да се видят само в киното. Днес технологиите не само позволяват да ги извършим със собствените си сетива, но и да послужат за реставриране на исторически периоди и запазване на паметта.

Точно това са реализирали от фондация „Софийска платформа“ с проекта си „Истории от Белене“. 
Платформата разчита на изкуствения интелект (ИИ), който дава огромни възможности за смислени цели.

Както подсказва името на проекта, в сайта могат да се научат подробности за времената, когато са функционирали затворническите лагери в иначе красивото място о. Белене по време на комунистическите репресии към идеологически отклонилите се елементи на обществото.

„Белене“ не е нито първият, нито последният комунистически концлагер, но той съществува много по-дълго от всички останали - от 1949 до 1987 година почти без прекъсване, обясняват създателите на платформата.

„Идеята тръгна по силата на нашия предмет на дейност – фондацията от години се занимава с темите гражданско образование, история на близкото минало, история на комунистическия режим в България. В Белене е бил най-големият и най-известният лагер за принудителен труд, където без съд и присъда са били пращани несъгласните с комунистическия режим“, разказа пред БНР-Радио София Борислав Димитров – зам.-директор „Софийска платформа“.

Платформата ще бъде отворена официално на 25 май т.г. и в нея ще можем да се срещнем с истински хора от лагерите (първоначално само с анархистката Цветана Джерманова, родена през март 1928 година). На тях са задавани въпроси, на базата на които можем да разговаряме. Благодарение на ИИ са заложени хиляди въпроси, на които свидетелите на живота в Белене могат да ни отговорят.

По оценки на изследователи, само в Белене са минали над 15 000 души. Там са затваряни анархисти, монархисти, голям брой обикновени хора, които просто са се опълчили по един или друг начин на властта. Голяма част от тези хора са онези, които не са поискали да си дадат земята, за да участват в колективизация.

В България и по нашите географски ширини такова нещо не е правено, допълни Димитров: „Вдъхновили сме се от музеи на холокоста в чужбина, в които сме виждали така нар. виртуални разговори. Алгоритъмът разпознава нашите въпроси, разпознава ключови думи и рови в огромна база данни от отговори, които самият този човек е дал по време на пространни интервюта, които ние сме провели с него. Миналото лято на шестима лагеристи зададохме над 3000 въпроса. Имаме над 120 часа видеозаписи. Когато вие зададете въпрос, ИИ изважда подходящия видеозапис и го пуска, но понеже той се справя много бързо с тази задача, за вас това изглежда като непрекъснат разговор със събеседник от отсрещната страна.“

Пет от записаните до момента са били в „Белене“ и един - в лагера в Ловеч.

Плановете са наесен да бъдат записани още трима лагерници, чиито разкази ще Бъдат добавени в платформата.

От предвидените турове в Белене ще има и места, които не са свързани с трудовия лагер. Там също са включени видеа, анимация и текстова информация.

През сайта ще може и да се резервира посещение и физически тур на едноименния остров.

Чуйте повече в разговора на Антония Каменичка.