Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Валерий Тодоров: "Репортажът е солта на журналистиката"

Снимка: Радио София

"Медии и време. Журналистика, истина и реалност" са на фокус в едноименната книгата на журналиста и бивш генерален директор на БНР Валерий Тодоров, с премиера на 6 юни, от 17.30 часа в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Той разказа повече подробности пред Радио София.

"В заглавието се съдържат много знаци. Медиите и времето са две пространства, които непрекъснато се пресичат. На нас винаги не ни стига времето, ние работим за времето, да изпреварим времето, след това го догонваме ако то ни изпревари, така, че времето в медиите е много важен фактор. Всичко да стане точно на време, мигът да се пресъздаде, за да може ние да сме в центъра, да сме очевидците на събитието, да сме първите", сподели Тодоров.

Той добави, че медиите са хрониката на времето, те създават тази история на времето и затова въпросът за действителността и медийната реалност са две свързани, но много различни понятия. Освен това подчерта, че в медиите има все повече развлечения и по-малко журналистика, особено в телевизиите. Често не всички в медиите са журналисти и не всичко е журналистика, като това е една подмяна на професията.

"Тази книга ще бъде интересна за много широка публика, за журналисти, за хора, които искат да се занимават с журналистика, за преподаватели, които по-слабо познават практиката на журналистиката... Изобщо тук ще срещнете термини и понятия, с които се измерват медийните стандарти. Също така неизкушената публика ще може да надникне в кухнята, да види как се прави една новина, как се обработва, какви са рисковете в линеен план и в координатен, когато се намесват различни фактори. Как те да се отсеят, как през различните гледни точки да се спазят изискванията за пропорционалност, за съпоставимост, за обективност, стремежът в журналистиката да се понижава субективният фактор, тоест достоверността да се приближава до истината. Успяваме ли, не успяваме ли, кои са капаните и кои са съзнателните манипулации", коментира той.


Тодоров посочи, че когато се загуби истината и доверието, когато съвестта на журналиста се пребори в името на някакъв интерес, тогава журналистиката умира и се превръща в обслужваща дейност.

"Ако политиката е изкуство на възможното, то бих казал, че журналистиката е изкуство на възможностите. Колкото повече лични възможности имате, личната компетентност и колкото повече възможности има самата медия да ви стимулира в това развитие, толкова по-силна ще е истината, или толкова по-близко ще сте до онова, което наричаме достоверност, обективност, плурализъм на гледните точки", каза Тодоров. По думите му интервюто е един от най-сложните жанрове, а репортажът е солта на журналистиката.

Относно цензурата той сподели, че пандемията е показала докъде може да достигне намесата на държавата. По този начин се стига до социална изолация, налагане на модели на поведение, на потискане на личността. И добави:

"Аз се безпокоя, че ние отново вървим към един такъв модел, в който трябва да знаем какво може и какво не може и някой ни диктува какво може и какво не може. Аз мисля, че всички гласове трябва да се чуват".

По думите му в радиото езикът е един, той трябва да е максимално описателен, докато в телевизията думите допълват картината.

"В уеб журналистиката стигаме до метареалността, в която можем да загубим изобщо представа за действителността. Това е един много силен рисков фактор, който също присъства като акцент, като зададен въпрос в монографията, за която говорим", сподели Тодоров.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
В Ропотамо

Хармонията на подводния свят

Ивелина Петкова, археолог в Центъра за подводна археология - Созопол за тишината на дъното: " Долу, където е тишината, сме само ние и това, което правим. Тишината на морето. Налягането прави лек шум в ушите, понякога си говорим под вода, но не е добър вариант. Гледаш какво правиш и какво има. В южния китенски залив разкопаваме второ корабокрушение...

публикувано на 07.07.24 в 13:15

Има защо да сме заедно

Младежки арт-фестивал Солинария в Созопол в поредната съвместна продукция с Радио Бургас, също и на вълните на Програма "Христо Ботев": "Родена съм и съм израснала тук. Магичната душевност запленява. детството тук е емоция, Созопол подарява невероятни лета. Всеки опитал дамгите се влюбва в този сладък десерт. Все още сме млад фестивал и търсим още..

публикувано на 07.07.24 в 11:44
Досю Амуджев

Историята оживява: Досю Амуджев

Днес ще ви разкажем за занаят, изпълнен със знания, специално отношение към детайлите и научен подход.  Това е професията реставратор на книги. А главният герой на историята ни дава пример колко безграничен може да бъде човешкия стремеж за развитие.  Срещаме се с Досю Амуджев. Дълги години познат от предаванията по радиата RFI и Jazz FM, и..

публикувано на 06.07.24 в 16:00

Софийски разкази - Хора и улици. Град като град

Разговорът за предстоящата разходка по Царя с Павлина Делчева - Вежинова.  Събитието  е тук: ."Навремето, по левия тротоар, по посока Орлов мост е вървяла аристокрацията, за простолюдието е бил десният. Може би защото по-хубавите сгради са били отляво. Нашата сегашна разходка ще е по сянката. Започваме от пл. "Батенберг". През 50-те е трябвало да..

публикувано на 06.07.24 в 15:00
Христо Смирненски

Адресите на любовта - Христо Смирненски

За поета, Женя Дюстабанова е „най-нежната муза и най-огнената отрова“ Голямата любов на  „момичето с тъмните бръшлянени очи“, както я нарича в стихотворението „Пролетно писмо“, остава с поета и след смъртта му.  Тя се затваря в себе си,  дълги години пази пълно мълчание за техните чувства и никога не се омъжва. Емоциите им са споделени, но..

публикувано на 06.07.24 в 14:00

Въздушни целувки на всички приятели

Световен ден на целувката е обявен от ООН през 1988 г. Колегите ни от програма "Христо Ботев " подхождат научно по въпроса. Стажант-репортерът ни Надежда Герова пита столичани защо целувката ни прави щастливи: "Знак на близост, може би на обич. Споделяне, приятелство, щастие, радост. Начин да покажеш на партньора си колко го обичаш. Знаеш, че имаш..

публикувано на 06.07.24 в 11:50
Десислава Иванова

Има много красиви, не толкова популярни места

Най-атрактивните летни дестинации с бюджет под 1000 лв. – интервю с травъл влогъра, Десислава Иванова : "Почнах да пътувам преди 10 години, когато не беше толкова популярно. Нямаше толкова полети. Днес бюджетът ми е малко по-висок. Не спирам да пътувам. Има много начини да се пътува бюджетно, с нормален за българин бюджет, всичко е в..

публикувано на 06.07.24 в 10:59