Организират поклонение пред Христо Смирненски 100 години след смъртта на поета

Наричат го „слънчевото дете“ на българската поезия, виртуоз на българския стих, а творчеството му е сравнявано с празничен ден в нашата литература – става дума за Христо Смирненски, не доживял своите пълни 25 години, но жив и до днес с красотата, силата и посланията на своите произведения.

На 18 юни се навършват 100 години от момента, в който той напуска земния си път. 

По повод годишнината памет за поета Христо Смирненски Националният литературен музей и Къщата-музей „Христо Смирненски“ организират поклонение пред гробното му място.

В предаването „Радиокафе“ гостува Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей, за да разкаже повече.

За краткия си жизнен път поетът оставя творчество, което се обединява в 8 тома. Увлечен е по писането от своя брат Тома Измирлиев, който е известен български хуморист. Вуйчо му – Владимир Попанастасов, го запалва по писането, когато Христо е само 10-годишен, разказа Атанас Капралов.

През 1913 година семейството на поета се преселва да живее в София, в тогавашния квартал “Ючбунар“, а от 1915-а живеят в къщата, която е превърната в музей. Домът е обгрижван от Националния литературен музей от 1976 година, когато е създаден музеят, разкри още Капралов.

„Приятно съм изненадан, че днес това е една от най-посещаваните къщи-музеи на НЛМ“, допълни той.

Смирненски може да бъде сравнен с художник, който рисува със слово:

„Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна, като теменужен облак в лунносребърни води“ (“Цветарка“)

 „Аз лично смятам, че ако Смирненски имаше още живот пред себе си, той щеше да създаде една нова, съвременна поезия - твърди Капралов. - Това, което ни е оставил, мисля, че е достатъчно да се обърнем с уважение към него.“

Още интересни детайли  от разговора с Атанас Капралов, чуйте в звуковия файл.