Политологът и чест коментатор по БНР д-р Светлин Тачев ще представи новата си книга „Новият преход. Как протестите променят демокрацията“ на 21 юни в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Пред Радио София Тачев изтъкна, че в книгата се проследява един процес, започнал през 2013 година.
„Аз на практика наблюдавам генезиса на този процес. Той не спира оттогава. Когато започнах да пиша дисертацията си, тогава като че ли не можеше да се говори толкова много за криза на демокрацията. Не става дума за преход като през 1989 г. - не говорим за нови институции, нова форма на управление, а по-скоро за качество на демокрацията, за това как тя се трансформира, казано с други думи – „демократизиране на демокрацията“, тоест разширяването ѝ в диапазон, в който все повече граждани могат да участват във вземането на политически решения.“
Гледището на автора, представено в книгата е, че кризата на демокрацията е всъщност една позитивна възможност за демократична форма, в която хората ще могат да участват повече в политическия процес.
„Разбира се, базирал съм се на изследвания, включително на статистически данни, които показват, че въпреки всичко, въпреки кризата, недоверието в институциите и партиите, отлива на партийно и синдикално членство, на представителността - все по-малкото представяне на хора в Народното събрание – гражданите, включително и в България, не спират да вярват в демокрацията като форма на управление. Тоест те са недоволни от начина, по който тя функционира, но не и от самата система сама по себе си.“
Според фактите, през последните 10 години са се увеличили опитите за местни референдуми в България. Тачев определя протестите от 2013 г. като „лабораторията за политически идеи“.
„Във всеки един такъв период на недоволство, в който може да изглежда, че системата е поставена под някаква опасност, всъщност се формират много нови идеи, които дават тласък“, изтъкна политологът.
Той даде за пример протестите на еколозите. По думите му те постигат целите си, просто защото се концентрират в определени тези, в определени проблеми. Засягат ги пряко, те са достатъчно добре запознати, за да знаят какво да изискват.
Недоволството държи под напрежение властта. Тогава и тя до някаква степен се съобразява с настроенията на хората.
„Подобни процеси изглеждат много бавни и тромави, но всъщност има нужда от тях. Тези - през последното десетилетие, показват, че най-вероятно нямаше да стигнем дотук, а може би щяхме да сме много по-зле като общество“, допълни Светлин Тачев.
Чуйте разговора на Лъчезар Христов.
Ивелина Петкова, археолог в Центъра за подводна археология - Созопол за тишината на дъното: " Долу, където е тишината, сме само ние и това, което правим. Тишината на морето. Налягането прави лек шум в ушите, понякога си говорим под вода, но не е добър вариант. Гледаш какво правиш и какво има. В южния китенски залив разкопаваме второ корабокрушение...
Младежки арт-фестивал Солинария в Созопол в поредната съвместна продукция с Радио Бургас, също и на вълните на Програма "Христо Ботев": "Родена съм и съм израснала тук. Магичната душевност запленява. детството тук е емоция, Созопол подарява невероятни лета. Всеки опитал дамгите се влюбва в този сладък десерт. Все още сме млад фестивал и търсим още..
Днес ще ви разкажем за занаят, изпълнен със знания, специално отношение към детайлите и научен подход. Това е професията реставратор на книги. А главният герой на историята ни дава пример колко безграничен може да бъде човешкия стремеж за развитие. Срещаме се с Досю Амуджев. Дълги години познат от предаванията по радиата RFI и Jazz FM, и..
Разговорът за предстоящата разходка по Царя с Павлина Делчева - Вежинова. Събитието е тук: ."Навремето, по левия тротоар, по посока Орлов мост е вървяла аристокрацията, за простолюдието е бил десният. Може би защото по-хубавите сгради са били отляво. Нашата сегашна разходка ще е по сянката. Започваме от пл. "Батенберг". През 50-те е трябвало да..
За поета, Женя Дюстабанова е „най-нежната муза и най-огнената отрова“ Голямата любов на „момичето с тъмните бръшлянени очи“, както я нарича в стихотворението „Пролетно писмо“, остава с поета и след смъртта му. Тя се затваря в себе си, дълги години пази пълно мълчание за техните чувства и никога не се омъжва. Емоциите им са споделени, но..
Световен ден на целувката е обявен от ООН през 1988 г. Колегите ни от програма "Христо Ботев " подхождат научно по въпроса. Стажант-репортерът ни Надежда Герова пита столичани защо целувката ни прави щастливи: "Знак на близост, може би на обич. Споделяне, приятелство, щастие, радост. Начин да покажеш на партньора си колко го обичаш. Знаеш, че имаш..
Най-атрактивните летни дестинации с бюджет под 1000 лв. – интервю с травъл влогъра, Десислава Иванова : "Почнах да пътувам преди 10 години, когато не беше толкова популярно. Нямаше толкова полети. Днес бюджетът ми е малко по-висок. Не спирам да пътувам. Има много начини да се пътува бюджетно, с нормален за българин бюджет, всичко е в..
Ясно