Във фоайето на Националния природонаучен музей (НПМ) при БАН тази вечер се открива временната изложба „Опрашителите, без които не можем“.
Тя представя резултатите от три научни проекта, свързани с изследване на опрашителите, заплахите, които срещат днес и начините да се справим с проблема.
Проектът Safeguard прави оценка на състоянието на различни видове диви опрашители в Европа и на факторите, които им въздействат негативно, за да предложи мерки за намаляване на измирането на дивите опрашители.
PoshBee е научен проект, изследващ ефектите на пестицидите самостоятелно и в комбинация с други негативни фактори.
Проектът B-GOOD разработва компютърни модели и технологии, подпомагащи прилагането на здравословно и устойчиво пчеларство в Европейския съюз като комбинира експертните познания едновременно на учени и пчелари.
Може би най-известните и важни опрашители на растенията са пчелите, но те далеч не са единствените. Опрашването се извършва още от птици, гущери, прилепи и други дребни бозайници, а най-вече от насекоми като мухи, пеперуди и бръмбари.
Учени и природозащитници с тревога отбелязват сериозния спад в разпространението и числеността на насекомите, които играят съществена роля в размножаването при растенията.
Като основни заплахи за опрашителите те отчитат промяната в начина на управление на природните територии, измененията в климата, интензивното земеделие и засилването на световната търговия. За съжаление, все още се знае недостатъчно за биологията на част от видовете, а също и за факторите, които влияят негативно върху техните популации.
С цел да се справят с тази катастрофална за биоразнообразието тенденция и последствията от нея Европейският съюз (ЕС), Междуправителствената научно-политическа платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES) и Международният съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN) обединяват усилия в опазването на опрашителите. Европейският съюз финансира редица изследователски дейности, насочени към подобряване на познанията ни за тяхното състояние и ролята им в екосистемите като трите проекти, чиито резултати са представени в експозицията.
Изложбата ще продължи до 29 септември т.г.
Повече за изложбата и ролята на опрашителите пред БНР-Радио София разказа проф. Павел Стоев, директор на НПМ - БАН и автор.
Чуйте.
Ранните срещи на Иван Вазов със София са темата ни днес - дни след рождения му ден: Вазов пристига в София да се кандидатира за преводач на строящата се жп линия София-Кюстендил. Къде отсяда в София в 1874, когато иска да си получи заплатата? "Големи разходки извън града не бяха възможни" - четем в спомените на поета. "Витошо мила, горо зелена" е..
Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Почитателите на Аспарух Лешников ме намериха в музея в Хасково, където съм уредник. Те почти не вярваха, че ще излезе нещо около юбилея му. Поканихме внучка му Джесика от Лондон, оперна певица да пее репертоара му. Тя ни спомена за семейния им архив и обещах, че книга ще има и тази година тя стана..
В тежък развод пламва любовта на биохимичката и юристът Ева Соколова е професор по биохимия. Специализирала е като Хумболтов стипендиант в Германия, а докторската си дисертация е защитила в Московския химикотехнологичен институт Менделеев.Йордан Соколов е изявен юрист, председател на Народното събрание, бивш министър на вътрешните работи,..
Кюстендил, "Хисарлъка експириънс", на фестивала на приключенията и изживяванията, който открихме снощи в " Добър вечер, София ". Сега сме в съвместната продукция с Програма "Христо Ботев", условно наричана "Семейно РадиоКафе". Пръв гост ни е кметът на Кюстендил, Огнян Атанасов : "Това е страхотно място, нямам търпение да дойде 21:30, когато излизаме..
Фестивал "Хисарлъка експириънс" - Кюстендил е изборът ни за "Добър вечер, София" и за "Радиокафе" на следващата сутрин. Пръв гост е Даниел Петров - Аврам: "Планираме нещата за следващия фестивал веднага след края на предишния. Няма как подобно събитие на подобно място да се направи без подкрепата на общината, която вижда потенциала. Екипът ни е..
Към 1 януари 2025 г. населението на България е било 6 437 360 души, което е с 8121 по-малко спрямо началото на 2024 г.. Това показват последните оценки на Евростат, публикувани по повод Световния ден на човечеството. За сравнение, през 1960 г. населението на страната е възлизало на 7 829 246 души. Населението на Европейския съюз е достигнало 450.4..
“В периода между 6. и 8. клас вече говорим за начало на пубертет и това е период, свързан както с много бързо израстване чисто физически, така и емоционално, психически и социално. Юношите са изправени пред много промени и една от тях е смяната с гимназията и този ключов период, свързан с кандидатстването, изпитите и подготовката за тях”. Това..