Tour de France: Победите на Джино Бартали. Обратите на Зааф

Джино Бартали е роден във Флоренция през 1914 година. Печели два пъти Тур дьо Франс (1938, 1948). Бартали е идол в Италия, дори по-популярен от футболистите. Днес в родната му Флоренция има музей „Бартали“. Мнозина се питат, колко ли тура можеше да спечели той, ако не бе Втората световна война, когато прекъсва Тура в разцвета на силите си – на 26 години. Твърди се, не без основание, че той би бил най-добрият колоездач на всички времена. 

Бартали бе 23 етапа с жълтата фланелка в Тур дьо Франс и 50 етапа в Джирото.

През 1938 година, когато в Италия е убит лидерът на комунистите Палмиро Ториати и страната е пред гражданска война, лично Мусолини се обажда на 34-годишния Бартали, изоставащ на 23 минути след носителя на жълтата фланелка Луизон Бобет, с молба да спечели на всяка цена етапа на следващия ден, който е от 274 километра до Безансон, за да хвърли Италия в еуфория и да отклони вниманието от бунта.

Бартали печели следващите 3 етапа, като от 21 минути след Бобет, го изпреварва с цели 30 минути. Така Италия, опиянена от неговите успехи,  се успокоява. Никой, дори легендарният Фаусто Копи, нямаше такова влияние върху живота на италианците.

През 1947 година, победител е Жан Робич, висок само 161 см, без да бъде лидер до последния етап. Той печели по уникален начин етапа Лушон-По, като кара сам 240 километра и свършва с 11 минути преднина. Той използва обаче и една хитрост – при спускането си слага оловни тежести. Според твърдения, при изкачванията си е пиел ракия, която му служела за допинг. Робич се отказва от Тура през 1961-а, когато чупи 11 кости при падане в пробега Париж-Рубе. Загива при автомобилна катастрофа при шофиране в нетрезво състояние след едно честване на ветерани.

От 1950 година започва легендата за последния в класирането – така наречения „Червен фенер“, място, което години наред даваше пари и популярност  на заемащия го.

През същата година по време на етапа между Перпинян и Ним в една невероятна горещина припада в една лозарска местност алжирецът Абдел Кадер Зааф. Вместо с вода го свестяват с вино, защото по тези места водата се пази само за поливане. Свестявайки се, Зааф се качва на велосипеда си, но тръгва на зиг-заг в обратна посока. Медицинските лица установяват, че преди виното е взел амфетамин, след което е отстранен от Тура. Никой не помни кой е победителят, но всички знаят кой е Зааф.

Алжирецът остава последен и през 1951-а, с което спечелва огромна популярност, всички организатори искат той да участва в техните състезания, а журналистите се редят на опашка да го интервюират. Така той печели много пари. Да бъдеш последен в Тура се оказва печелившо.

Какви обрати настъпват и какви промени на правилата налагат директорите на Тура, как отново в 1960 г. „Червеният фенер" става почти толкова популярен, колкото „Жълтата фланелка“ - чуйте в разказа на Андрей Демирев в звуковия файл.

Вижте още:

• Tour de France - началото преди 120 години